Пепиниерата – райската градина на Пловдив

Актуално Забравеният град Новини

Днес на нейно място е Сточна гара, която в близко или далечно бъдеще ще бъде заменена от голям търговски център

Пепиниери навремето наричали разсадниците, в които се подготвяли млади фиданки, дървета и храсти за парковете. В Пловдив разсадникът бил устроен още през 80-те години на 19 в. По това време градът нямал нито една свястна улица, нямал канализация, обществени сгради, а водата за пиене се загребвала направо от Марица. Не се знае кога точно е създаден– дали през 1881 или 1882 г, но за мястото няма спор – днешната Сточна гара, Станимашкото шосе, началото на ул. “Богомил” и началните стотина метра на сегашния булевард “Цар Борис III”. Един район от близо 300 декара, който преди това бил блато. Благодарение усилията на швейцарския градинар Люсиен Шевалас, наречен още министърът на цветята, тресавището се превърнало в райска градина. Израснала красива гора, а нейната сянка започнала да привлича пловдивчани. Лека-полека Пепиниерата се превърнала в място за празнично веселие.   Още от ранна пролет към разсадника тръгвали шумни компании, лятно време там винаги било оживено. Вестниците пишат и за партийни сборища на хладина под дърветата. По-късно в парка бил изграден градският колодрум, появили се две заведения.

Пепиниерата носела добри доходи. Общинските управи от цяла Южна България идвали в Пловдив да купуват разсад за своите паркове. Оттук са тръгнали дръвчетата, които днес красят прочутото Аязмо на Стара Загора. Дори градинарите на двореца в Евксиновград разчитали на пловдивчани. Това  станало само десетина години след създаването на разсадника.  Покрай тази годишнина през 1891 г. Пепиниерата била наречена Шеваласов разсадник, по името на своя създател.

Публикациите във вестниците след 1911 г.  обаче показват една друга картина – държавата  зарязала разсадника. В архивите няма сведения поради какви “неотложни нужди” райската градина на Пловдив била изоставена. От документите се вижда, че правителството предлагало тя да се предаде на някое земеделско училище, а Пловдивската община отказала до поеме стопанисването ѝ, защото нямала  средства. През следващите няколко години едни от дърветата били изсечени, други – изкоренени. От някогашната гора оцелели само няколко растения. Делото на швейцарския градинар било погубено докрай, а на негово място останало само едно голо и пусто индустриално място.

Източник: Lost in Plovdiv

Споделете ни във:

1 коментар за “Пепиниерата – райската градина на Пловдив

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.