Ковид19: За споделената вещественост и защо изпълнението чрез стрийминг на живо не беше опция
Кампанията „Европа вкъщи“ стартира на 30 април по инициатива на португалският град Фаро. Тя обедини гражданите на петнадесет града в цяла Европа, за да споделят как изглеждат по време на изолацията от COVID-19. Пловдив е градът, който се включи от България, а фондация Пловдив 2019 пое инициативата на проекта. В партньорство с Под Тепето и авторите Теодор Караколев и Георги Матов, представихме градът ни в 10 фотографии и авторски текст.
В настоящата рубрика „Европа Вкъщи“ ще ви представяме всеки един от останалите градове, текстовете и авторските снимки са предоставени от артистите на Фондация Пловдив 2019 в оригинал, за да бъдат преведени на български и достъпни за вас.
Днес представяме Люксембург с текста на Катрин Елсен и снимките на Софи Фейдер:
С появата на Ковид 19, обществото разчита все повече на съществените служители- като доктори и медицински сестри, които поставят своя живот в риск , за да спасят чужди животи. Множеството останали, включително и аз, бяхме заставени да останем у дома , за да забавим разпространението на вируса и да предотвратим колапса на здравната ни система. Разделението между съществените и несъществените служители бе неоспоримо за оцеляването в тази неизбежна криза.
Но колко дълго може да функционира организъм като нашето общество, с някои органи на пауза и без риск от разпадане в дългосрочен план? Представя се кризисна програма за подкрепа на артисти и аз мога да продължа с творчеството си в защитена среда. Но бавно и полека, започвам да се чувствам като паразит. Същевременно, страхът да се превърна в отживелица , ме връща на термина съществен . Колко важна е работата ми във времена на криза, но също, как да запазя същността на работата ми жива в ограниченията ?
Като създател на пърформънси , се изразявам с композиции на моите движения, глас и дихания. Човешката психо- физична тъкан е суровината ми. Магията се случва чрез докосване на присаствието на другите в репетиционната. По време на пърформънса, динамиката на сцената се подема от вниманието на публиката и това захранва обратно моето изпълнение. Смехът, който моите думи могат да породят, сълзите, изтекли заради мелодиите ми, ритъмът на танца ми заразява сърцата на другите , надминава индивидуалното в колективно съзнателно изживяване.
Другите формират същността на работата ми.
За малко над месец, онлайн пърформънси чрез стрийминг на живо се опитват да направят връзката между артиста и публиката. Уважавам всички, които гъвкаво прегръщат новите платформи и мога да видя колко от пърформансите са били оценени от затворената публика по целия свят. Но представяйки си себе си, да изпълнявам в такъв мизансцен, не можех да не се почувствам като приземена в дигитална затворническа клетка. С очите ми, втренчени в празнотата и усмивката ми , забавена в (из)включването. Не искам бързо да заменя нещо, което изглежда се е загубило за момент, но по-скоро да се запитам, каква е същността на нещото, което толкова ме е страх да загубя.
Говоря за споделената вещественост . Емоциите не са емоджита, свити до лицеви експресии. Те са сложни елементи на свързаността . Зрителите дишат същия възух , един до друг, фокусирани с поглед и емоционалност в една посока, споделяйки същата реалност. Това е същността на работата ми. И това е точно нещото, без което трябва да живея сега.
Един ден , когато тази криза приключи, човешкото докосване все още ще се съпровожда от страх. Страх, че другият може да носи невидим враг, истинска животозастрашаваща опасност за всеки от нас . За да позволим на споделената ни вещественост да се излекува, искам да преосмисля работата ми и найната същност , за да допринеса към психическото и интуитивно преоткриване на другия, в периметър от 2 метра.
Опция за смяна на препитание?