Гита Маркова: Стъклото е вълшебен материал

Маазата на къща Хиндлиян посреща една от най-интересните участия в рамките на Националните есенни изложби 2024 – стъкло, което се слива със средата на историческия склад по причудливи начини. Гита  Маркова работи пластики от художествено стъкло, а творбите ѝ на изложбата са вдъхновени от мотивите на националните шевици, преливащи от едни цветове в други, които ни пренасят от един свят с произведения в едно трудно за овладяване пространство.

Нейните „водопади“ от малки стъкла, обединени с метални нишки, са разположени на двата етажа, около прозорците и през дупката между двата етажа, които ни канят да се движим непрекъснато, за да усетим играта на светлината, стъклото и взаимодействията им с останалите, по-твърди околни повърхности.

Нейното представяне, част от Националните есенни изложби 2024 с тема „Приземяване“, можем да видим от 1 септември, когато големият форум бе тържествено открит. Изложбите можем да разгледаме до 30 септември. Гита Маркова отдели време да разкаже за читателите на „Под тепето“ подробности за своите творби:

– Представяте творби, които видимо са вдъхновени от националното ни културно наследство, и явно са във взаимодействие с пространството, в което са изложени. Как се стигна до участието Ви тук и какви бяха първите мисли?

Когато преди няколко месеца проф. Галина Лардева ме покани за участие бях поласкана и въодушевена. Нямах никаква идея какво ще представя. Единственото, което исках бе веднага да видя пространството, което е предвидила за мен. От предишни години знаех, че в маазата на Хиндлияновата къща няма достатъчно светлина – нещо много важно, за представянето на пластики от стъкло. Никога не бях гледала на това пространство с идеята аз да представя в него мои неща.

И така се отзовах в стария град в Пловдив, въоръжена с тефтерче и рулетка и влязох в тази уникална малка сграда , която Хиндлияновият род е построил специално, за да пази своите богатства.

Белите стени със сини кантове, масивната желязна врата,  дървените стръмни, тесни и сумрачни стълби, малките дълбоки прозорци с капаци и решетки, сводестия таван и дупката в пода на втория етаж – всичко ме грабна и ме очарова.

– Какво Ви привлече конкретно към темата с шевиците?

Изведнъж ме връхлетяха спомени от моето детство. Спомних си сумрачната “задна стая” от къщата на баба ми, където беше дървеният стан.

На него тя тъчеше жизнерадостни шарени черги от ярко боядисани кълбета от парцали. Спомних си грижата, уюта, чувството за сигурност, които ми даваше детството. Спомних си стръмните стълби на порастването. Спомних си трудните стъпки, от които няма връщане. Спомних си надеждите и мечтите си.

– Личи си, че всичко е правено специално за изложбата и пространството.

Да, всичко, което направих за Националните есенни изложби  Пловдив  2024 е точно за това пространство и точно за тази тема – Приземяване. Затова и кръстих моето представяне в нея – Приземени мечти. Организирала съм произведенията си като пътя на един човешки живот.

Дълбоко съм убедена, че в градежите, шевиците, чергите, плетивата , създадени от поколенията преди нас са закодирани положителни мисли, наричания и послания. Смятам, че това е един древен, безсловесен език, който трябва да съхраним и опазим.

С тази изложба се опитах  да направя свой съвременен стъклен прочит на мъдростта, която ни е завещана от поколенията преди нас.

– Каква техника използвате при създаването на тези произведения?

Стъклото за мен е вълшебен материал. То се вписва във всяка среда и има уникални качества. И все пак работата ми започва от това, което искам да кажа, като послание или да поставя, като въпрос. За да представя идеята си използвам различни техники за работа със стъкло и го съчетавам с други материали. 

За стъклените черги избрах  да работя с техниката фюзинг, за да дам възможност на стъклото да изяви качеството си да отразява и пречупва светлината и за да използвам максимално осветеността в пространството на маазата.

В пластиката „Живец“ избраната техника е издухано стъкло и месинг, с което  подчертавам ефирността, прозрачността и ярката цветност на стъклото.

– Какви са впечатленията Ви от Есенните изложби през годините и ефекта от излагането на творби в една такава богата на история среда?

От години следя Националните есенни изложби в Пловдив. Когато имам възможност ги посещавам. Винаги ме е изненадвала и възхищавала симбиозата, която се получава между очарователните пространства от къщите в стария Пловдив и съвременното изкуство, представено в тях. До тази година не познавах проф. Галина Лардева – куратор на изложбите. Смятах, че подборът на една такава представителна извадка от самостоятелни изложби на български автори, работещи с различни материали, на различна възраст обединени всяка година от една тема, се организира от голям екип професионалисти. Винаги ми е харесвал подборът на автори със собствена ясна гледна точка.