Венелин е изработвал какво ли не – ключодържатели, магнити, фигурки, бижута, декори за детски ясли, както и по-големи продукти като етажерки, столове, че дори и половин лодка в мащаб 1:1 за изложба
Паулина Гегова
Капана е кварталът на възможностите. Занаятчийските ателиета и работилници, които можете да откриете тук, са като свеж полъх на пролетен вятър, съчетаващи минала култура с настоящ модернизъм. Плетеницата от кокетни бутици, стилови заведения и хостели, те кара да се чувстваш все едно си попаднал в паяжина, но паяжината не е страшна, а точно обратното – изпълнена с позитивизъм и приятни емоции. На ул. "Загреб" 3, точно срещу сцената Ядрото се намира едно такова малко бижу, в което ако не се вгледаш, може и да подминеш. Това е ателието за дърводелие на Венелин Драганов и Джаро. Кой е Джаро? Това е малкото, сладко, черно кученце, което не само е най-верен другар на майстора, но и негов талисман. Животинчето е крайно приятелски настроено, хвърля се да ви ближе и да си играе, веднага щом отворите вратата. Като цяло обстановката в магазинчето е гостоприемна, а Венелин ви посреща с усмивка на лице и мече в ръка. Или пък длето?…
Отваря работилницата преди близо три години. Помни точната дата – 1-ви Октомври. Тя съвпадала с тогавашната Нощ на музеите и галериите, в която не участвал, защото трябвало да се нанася. Всъщност разполагал с изключително малко техника и инструменти – отвертка, винтоверт и клещи. Първия си чук купува чак след две години. 50 пирона по-късно, чукът се чупи. Венко сам прави нова дръжка за инструмента, от което му става много по-сантиментален и ценен.
Драганов е завършил производство на музикални инструменти, но от тогава не се занимава с това. Интересен факт е, че за специалността е нямало учебници, затова всичко се е диктувало. След гимназията се насочва в коренно различна посока, а по-точно реклама в НБУ, която завършва семестриално. След университета се мъчи цяла година да си намери работа в столицата по специалността. Но контактите са кът, а без връзки в България трудно се пробива. Не само това го държа на страна от рекламния бизнес, обаче.
Рекламата не е точно творчество. Тя го преплита с правенето на пари. Опитах се да стана копи райтър, но не исках да рекламирам продукти, които са вредни. Не исках да лъжа хората и да манипулирам информацията, споделя Венелин, докато Джаро е втренчил поглед към минаващите по улицата себеподобни…
Целия текст можете да прочетете в КАПАНА.БГ
