Атлантически водорасли помагат на селскостопански култури да се адаптират към промените в климата
Новият кампус на проекта Planta Syst ще е готов до 3 години
Таня Грозданова
Атлантически водорасли помагат на селскостопански култури да се адаптират към промените в климата. Това са първите резултати, постигнати в Пловдив от изследванията на екипа на научно-изследователския център по проекта Planta Syst. Това съобщи в интервю пред Под тепето доц. д-р Цанко Гечев – координатор на проекта. С него разговаря Таня Грозданова в кулоарите на Общинския съвет, веднага след като съветниците дадоха зелена светлина за строителството на нов кампус, гласувайки безвъзмездно право на терен от над 20 декара в район „Тракия“.
Удовлетворени ли сте от решението?
Първо искам да благодаря на общинските съветници и на г-н Тотев! Разбира се, че сме удовлетворени. Това е една голяма стъпка за Пловдив и също така за нас е една голяма отговорност, така че ние можем само да кажем, че ще работим много силно, за де се осъществи този проект и да има дългосрочна устойчивост.
Смятате ли, че въпросите, които получихте в залата бяха релевантни на искането, дебатът добър ли се получи?
Много бяха въпросите и много от тях бяха съвсем резонни. Някои от колегите отговориха на много от въпросите. Като цяло –да, всички ние мислим за бъдещето, кое е най-добро за Пловдив, за общината и за науката. Това, което взеха общинските съветници като решение днес, мисля е най-доброто за Пловдив.
Кога ще бъде построен Центъра и какво ще се отглежда в оранжериите?
Очакваме в началото на следващата година да бъде открит конкурса за съфинансиране, така че през 2019-а да получим средствата. Веднага ще стартираме процедури по избор на проектант и строител. Искам само да направя уточнение, че Центърът вече съществува и работи. Ние имам първите резултати, първите успехи.
Разбира се трудно е да се прогнозира, ако всичко върви нормално , до 3 години се очаква да имаме вече нов функциониращ кампус.
Оранжериите ще бъдат използвани предимно за научни цели. Ние нямаме намерение да произвеждаме продукция за търговска дейност. Те ще се ползват за експерименти. За това което правим като наука – изследваме молекулните механизми на стресоустойчивост при растенията, включително важни селскостопанско значими култури, като домати, пипер. Също така изследваме механизмите, чрез които растенията се развиват, формират плодове и така нататък други дейности, като растителна биотехнология, най-общо казано.
Може ли да споделите повече за първите резултати?
Мога да ви кажа, че в момента работим с една ирландска компания Белатлантис, която е създала продукт на базата на атлантически водорасли. Когато с него се третират растенията те стават устойчиви към абиточини фактори като зашуване. Също така към окислителен стрес и някои други екстремни биотични фактори. Това е. Изследванията,които имаме са с домати и пипер. Те потвърждават, че растенията могат да станат по-устойчиви на зашуване и окислителен стрес, когато се третират с този продукт. Това е една абсолютно чиста, екологична технология, която е приложима за широк спектър от селскостопанско значими култури.
Имаше ли варианти новия кампус да не е в Пловдив?
Да. Ние искахме това да се случи тук в Пловдив, защото ние всички сме пловдивчани, искаме нашия град да процъфтява. Имаше дебати къде да направим новия център, имаше предложения това да бъде в София, София Тех Парк, включително и хора от ресорното министерство по онова време на ключови позиции, настояваха за това, но ние преценихме , че ще е най-добре да го осъществим тук в Пловдив. Градът е естествен център на селскостопанската наука, също така един от най-големите академични центрове и един от най-хубавите български градове с невероятно богата история и култура. Така че всичко това някак си се събра съвсем естествено в новия център.
Колегите, които ще работят тук, ще допринасят за икономическо развитие на региона, не само за научното и ще имат привилегията да живеят и работят в едни такъв прекрасен град, като нашия.
Предвиждате ли сътрудничество с двата специализирани ВУЗ-а под тепетата – Аграрния университет и ВУАРР?
Да, разбира се. Ние и в момента имаме колега, който е мост между нашия център и Аграрния университет. Предвиждаме сътрудничество с всички пловдивски висши училища, както и с много международни университети, изследователски институти и компании.
Към днешна дата поддържаме една много широка мрежа с такива научно-изследователски организации, с които си сътрудничим, както в Пловдив, и България, така и в чужбина. Това ни дава увереност, че ние наистина ще имаме дългосрочна устойчивост на центъра, тъй като когато имаме такива силни партньори и работим заедно ние ставаме още по-силни.
Как успявате да привличате чуждестранни учени в Центъра?
Петима са чуждестранните учени привлечени до момента от старата на проекта преди една година. Единият от тях бе на работа към Макс Планк,Германия и дойде при нас, другият работеше в САЩ, в университета в Тексас, третият идва от университета в Кейптаун, ЮАР, от цял свят.
Но никак не е лесно да се привличат качествени хора от чужбина. Ние се радваме, че успяваме и за сега сме едни от малкото български центрове, които успяват да привличат чужденци, като с тях се опитваме да поддържаме това ниво качество на науката, което е изключително важно за всички нас.
Кои са най-големите предизвикателства пред науката във вашите области в следващите 20 години, да речем?
Трудно ми е да кажа в следващите 20 години, ще отговоря най-вече в моята и нашите области.
Вие виждате, че има непрекъснати климатични промени. Много се говори за това и за съжаление това е факт. Предизвикателството,което ние си поставяме е да разберем как растенията може да се адаптират към непрекъснато променяща се околна среда. Ние искаме да помогнем на растенията да се адаптират и това да се транслира в приложна наука с важни за нас видове. Да ги направим по-устойчиви или по-толерантни към тези неблагоприятни фактори, да бъдат по-продуктивни и качеството на продукцията да става все по-добро и да отговаря на изискванията на всички нас.
