Книгите и четенето са полезни за тялото
Възпитавайте детето на любов към тях още от раждането
Вал Стоева е основател на фондацията „Детски книги“ и главен редактор на едноименния сайт. Тя ръководи различни кампании и неуморно се стреми да предизвика у хората по-дълбоко разбиране на ползите от четенето и да възроди любовта към словото. Иска да покаже, че за да бъде обществото будно и отговорно, трябва на първо място да цени книгите и изкуството. Децата се нуждаят от подтикване към литературния свят, за да се научат с времето да мислят извън границите, да отстояват себе си и да знаят, че световете, в които могат да живеят и образите, в които да се припознават, са безкрайни.
С Вал Стоева разговаря Никита Банялиева – стажант
Защо превърнахте литературата за деца в лична кауза и обречена ли е любовта към книгата?
Основно се занимавам с насърчаване на детското четене. Старая се да показвам и на малки, и на големи колко е ценно четенето, колко ни обогатява като личности. Това, разбира се, не е решение, което човек взима за един ден и си казва „утре ставам насърчител“. То е подплатено с ежедневната действителност, на която съм свидетел – ниската заинтересованост от книгите и неразбирането на обществото какво предлагат те на човека. Децата все по-често ги намират за скучни и всъщност взех решението да се занимавам с тази дейност, когато дъщеря ми стана първи клас. Тогава видях как нейните съученици изобщо не припознават четенето като нещо интересно и важно. Така с нейната класна започнахме да говорим за книги и да създаваме читателски клубове. След време се появи и сайтът „Детски книги“, чрез който помагам на родителите да открият точната книга за детето си. Неизменна част от работата ми е да чета голямата част от детските издания на пазара, за да съм наясно какво се случва.
Как родителите да запалят искрата и да възпитат любовта към книгите у децата си?
Ролята на родителя е изключително важна при събуждане на любовта към книгите. И тя не започва от постъпване на детето в училище, когато трябва да се научи да чете, започва още от раждането. Родителите трябва да осъзнаят, че най – добрата инвестиция за бъдещето на детето е да живее в среда пълна с книги. Необходимо е да му се четат приказки, да му се показват различни видове книжки и задължително да му се предоставят илюстрации за разглеждане, защото до 6 годишна възраст се изграждат основите на визуалната култура. След като на детето е показвано изкуство, то има развит нюх към красивото, естетичното и баланса. Така се научава да пази и старинните образци на изкуството. Тук, в Пловдив, забелязвам, че често имате проблем със стари съборени сгради, които имат историческа и културна стойност. Смятам, че се дължи именно на липсата на четене в ранна възраст – детето нито има усет за красотата, нито е научено да разбира стойността на тези наследства.
В тази връзка дали има шанс за онези възрастни, които са пропуснали да се влюбят в книгите, да променят възгледите си и дори да предадат това по-добро разбиране на децата си?
Става все по – трудно да убедим възрастните. Обикновено, когато станат родители, осъзнават, че книгите са стойностни, но пак разбират това понятие повърхностно. Просто обясняват на децата си, че е хубаво да го правят, но не могат да почувстват истински смисъла. А четенето е полезно за човека дори и на физиологично ниво. То спомага за нормалната мозъчна дейност, то е единственият процес, който помага да се минимизира появата на Алцхаймер. Помага ни да се развиваме и израстваме като хора. За съжаление, технологиите се оказват голяма пречка, тъй като бързо променят начина, по който мозъкът обработва информацията, изменят невронните връзки, което води до лесно пристрастяване. Омаяни от електрониката, вече очакваме книгата сама да ни напомня да я потърсим, светлините на екрана също ни увличат и сме в очакване книгата да започне да мига, но тъй като това няма да се случи, я възприемаме автоматично за скучен обект.
Разкажете ни повече за инициативата „Пътуващи сандъчета“.
Тя започна от Българската библиотечно – информационна асоциация преди повече от 5 години, а от около 4 години фондация „Детски книги“ координира процеса. Сандъчетата са пълни с нови и интересни детски книги по заявка на учители и библиотекари. Тези „книги пътешественици“ прекарват по три месеца на едно място и отново тръгват на път. Новата част от процеса е, че по идея на организаторите на „Пловдив чете“, децата от Пловдив и региона ще си имат собствени сандъчета. Тоест няма да се налага да чакат толкова много, за да се сдобият с нова книжка, тъй като, за съжаление, в библиотеките най-често няма новопостъпила и вълнуваща литература.
Има ли нещо, което липсва в голяма част от детските книги?
Има чудесни детски книги, но има и ужасни издания, които няма как да притежават наименованието „книга“. Опитът обаче ми показва, че децата сами улавят кое е качествено и кое-не. Аз винаги им казвам да бъдат критични към съдържанието, което четат. Само така ще може да се развива литературата и да изпъква истински доброто. Все пак е много хубаво родителите и литературните критици да имат ясна представа за качеството на книгите. Точно това правим с мрежата от читателски клубове „Бисерче вълшебно“. Учим децата как да търсят качеството по всички критерии – текст, книжно тяло, илюстрации, да откриват изкуството във всичките му проявления. Както наскоро Божана Апостолова каза: „Детайлът прави литературата.“
Коя е най – голямата трудност, която срещате във вашата мисия?
Предизвикателствата са много, но най – трудно е да се обясни на немалка част от родителите колко е важно децата да имат достъп до книги. Те често ми казват: „Ами, то училището ще ги научи.“ За съжаление и учители чувам да реагират по подобен безотговорен начин, казвайки: „Сега няма време да чете, трябва да учи.“ Ненужно е да обяснявам колко абсурдно и нелогично звучат тези твърдения. Финансовата подкрепа от институциите също е ключов момент, без нея нещата не могат да просъществуват. В крайна сметка, ако не инвестираме в бъдещето, тоест в децата, невъзможно е да очакваме нещо хубаво занапред.
Какво ви зарежда с позитивна енергия?
Семейството ми, децата и определено срещите из цялата страна. С толкова много страхотни учители и библиотекари, които ме карат да вярвам, че още нищо не е загубено. Има голяма група хора, които разбират смисъла на инициативите и това ме зарежда неимоверно.
