Бутафорията е за смях. Музеят е за експонати

Природонаучният музей се развива страхотно в последните години и тази бутафория дойде като гръм от ясно небе

Възстановки има навсякъде. В зала „Лотос“ обаче се появява обидна пародия

Отношението към интересната соц-сграда е абсурдно

Един от добрите примери е музеят Плиоценски парк в село Дорково 

Теодор Караколев

На всички е ясно какво е бутафорията – нещо, направено от евтини материали, което да имитира истинското, за да те заблуди. Стремежът към имитация може да е по-малък – като например бутафорията в театрален декор, да предизвика смях или заблуда, където е достатъчно далече стоящата публика да разбере идеята и концепцията; или по-голям, като например бутафорни имитации на военна техника, идея от бойното поле за заблуда на врага, който наистина да остане подлъган.

В музея обаче нещата не стоят така. Музеят трябва да представя експонати – неща, които да се представят, според дефиницията на ЮНЕСКО, с научна, образователна и развлекателна цел.

Къде се вписва във всичко това бутафорната сценография на динозавър в зала „Лотос“ до Природонаучния музей?

Никъде. Целият този процес – между другото, поредното нещо, платено с нашите пари, за което обществото нямаме никаква информация – е абсурден. Няма никакво място нито в пловдивски музей, нито върху и вместо прекрасната и вече унищожена зала Лотос.

Възстановки се правят на много места и в това няма нищо ново. Някъде – като в Ново село – те предизвикват повече смях. На други места, като хилядите крепости, направени с европейски и съфинансирани с български пари, те са по-скоро опасни, тъй като унищожават автентично културно наследство.

Трудно е да приемем, че тази бутафория – тези фалшификати, са адекватно средство за образоване в музей. Но, да приемем, че няма друг избор, когато става дума за динозаври. Избор, в начина на представяне на нещо, чиито оригинал не можеш да покажеш, обаче винаги има.

И тъкмо по-добрите примери са тези, в които не унищожаваш нищо. Възстановки са Александрвоската или Казанлъшката гробница, поради консервационни причини – оригиналите са запечатани и се пазят при специални условия.

А великолепен пример, съвсем адекватен към природонаучната тема, е музеят в Дорково. Прекрасна сграда, в която е показан възстановен – разбира се, не истински – мастодонт. Т. нар. Плиоценски парк в родопското село дава малко експонати и впечатляващата фигура в цял размер на огромното животно. Сградата също е красива и интересна.

Макетът не дразни, а прекрасно – при липсата на истинско животно, което да се експонира – дава представа на малки и големи хора какво е представлявало животното. Това е буквално другата крайност на анимираните, движещи се, фалшиви играчки, които Природонаучния музей в Пловдив ще постави в зала Лотос.

А отношението към самата зала е почти невъзможно да се коментира. Обикновено очакваме музеите да са местата, които имат отношение към историята, към наследството. Едно образовано и почтено поведение, спрямо чуждия труд. Природонаучният музей стана изключително интересно място в последните години – там се правят образователни лекции, експозицията се обогатява и разнообразява. Затова и този акт дойде като гръм от ясно небе.

Архитекти, хора на изкуството и културата, обикновени граждани са съвсем в правото си и в последните дни изразяват огромно възмущение към тази идея. Още по-лошо – не е просто идея, а изпълнен проект, съсипал една интересна и оригинална сграда. В хипотетичната идея зала „Лотос“ да бъде използвана за пространство от Природонаучния музей няма нищо лошо – но изпълнението е скандално. И до това се достига, когато обществеността – дори да не бъде широката, а поне тясната експертна общност, пловдивската архитектурна гилдия, хората от сферите, които се занимават с култура и изкуство, бъдат въвлечени в този процес. Когато нещата стават тайно и скришом, и когато дори най-адекватните експерти в дадена област започнат работа с нещо, което не им е работа – рушенето на пловдивското културно наследство – резултатът няма как да бъде друг, освен една бутафория.