Баба Марта – древен празник на пролетното възраждане

Символиката на червеният и на белият цвят е много древна- тези два цвята се срещат още от времето на новокаменната и каменно-медната епоха в земите на Балканите

Андрей Киряков

Първи март, празникът на баба Марта е един от най-обичаните традиционни празници в България. Той се празнува и в другите балкански държави, под различни названия, но със сходно съдържание.

В появилите се през последните години спорове, повдигнати от духовни лица, за това дали трябва да се празнува този празник или не трябва да се празнува, е необходимо да обърнем поглед назад към историята и към едни много древни времена.

Най-традиционната представа за празника е свързана със завързването или закичването на червено-бяла мартеница. За повечето хора, това се прави за здраве, за плодородие и е свързано с началото на пролетта. Според по запознати завързването на преплетен червено-бял вълнен конец е свързано с умилостивяването на природните сили.

Символиката на червеният и на белият цвят е много древна. Традиционно червеният цвят се свързва с женското начало, а белият с мъжкото. Тези два цвята се срещат още от времето на новокаменната и каменно-медната епоха в земите на Балканите, което ще рече преди около 7-8 хилядолетия. Нещо повече, те са особено популярни като цветове за украсяване на по представителните керамични съдове от това време. Значението им и богатата символика, която те включват в себе си се запазва и в по-късни времена.

Връзването на мартениците и празникът баба Марта са разпространени освен в България и в съседните балкански държави – Гърция, Македония, Румъния (и Молдова). От древна Тракия, Елада (Гърция), Сицилия, Рим е известен обичая на завързване червени и бели нишки на клонче, т.нар. ейресионе. На тези клончета освен вълнени червени и бели нишки, били закачани и различни сушени плодове и тестени изделия.

Подобни клонки, в който може да открием предшественик едновременно и на сурвачката и на мартеницата, били част от тържествата свързани с пролетта и възраждането на природата. Те били част и от тържествата в чест на Кибела – едно от превъплъщенията на Великата богиня майка. Култът към Кибела е свързан с Балканите и Мала Азия, като по късно е пренесен и в Рим. Обикновено Кибела се изобразява като жена седнала на трон, придружена от два лъва. Понякога има и малко лъвче в скута или се вози на колесница придружена от животните си. Празникът на богинята е свързан с началото на новата година и земеделския сезон. В древен Рим, до времето на Юлий Цезар годината започвала на 1 март. И в много други общества началото на земеделския сезон се считало за начало на годината.
Главният празник на богинята имал весел характер, като понякога се стигало и до екстатични изпълнения, особено от страна на служителите на Кибела. Придружаващите богинята главен жрец и т.нар. свита курети, танцували и изпадали в екстаз под звуците на флейти и тимпани, понякога се самонаранявали. Главните жреци на Кибела в различните по главни нейни храмове в Източното Средиземноморие, обладавали и мъжки и женски характеристики или имали травеститен характер. Това всъщност е признак на много древната същност на божеството, понеже при много от най-старите известни божества, срещаме подобен едновременно и мъжки и женски характер и съответни атрибути.

Ритуалите и празниците в чест на Кибела, наричана в Азия Кубаба, схождат с тези на богините Котито и Бендида и шумерската богиня на плодородието Инана. Песни в чест на Инана и нейната любов се изпълнявали в първия ден от годината. Интересно е, че нейни животни са белият гълъб и лястовицата.

Широко популярният празник в чест на богинята Майка или богинята на плодородието Кибела в някакъв много блед вариант е стигнал до сегашната баба Марта. Екстатичните моменти в този празник са останали назад в древността, изцяло премахнати с налагането на християнството като официална религия. Изцяло неизвестни днес са и травеститните моменти, които всъщност се проявяват в пролетните карнавали, около Сирни Заговезни, но не и при празникът баба Марта.

Всеки един народен празник събира хората с пожелание за здраве, радост и плодородие. Дори и при наличието на някакви „езически“ елементи в него, отричането му е безсмислено. А така или иначе българското християнство е дълбоко народно, в добрият смисъл на думата. Това е станало в резултат на едни много древни традиции, запазени на Балканите и в частност от трудолюбивия и миролюбив български народ.