Пазителите на Библиотеката гледат от стената (ФОТОРАЗХОДКА)

Актуално

Паметен знак на КАБ указва автора на сградата – дъщеря на художника Иван Милев

Тук се намира единствена в страната монументална графика – полихромна гравюра върху камък

Таня Грозданова

Портрети на главните библиотекари гледат от фоайето на втория етаж, което днес работници освежават за 140-годишнината на Народна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив, видя репортер на Под тепето.

На входа на сградата, в която се помещава книгохранилището от 1974 г, вече е поставен паметен знак от Камарата на българските архитекти.

Библиотеката на Пловдив се помещава в специално построена сграда в непосредствена близост до Цар-Симеоновата градина. Проектант е арх. Мария Милева, дъщеря на известния наш художник Иван Милев и оперната певица Мария Наумова. Започва да следва архитектура в Истанбул, но завършва архитектура през 1951 г. в Държавната политехника. Работи (1951 – 1972) в „Главпроект“, София. Завежда отдел „Синтез на архитектурата с монументалните изкуства“ в Министерство на строежите и архитектурата (1972 – 1977). Главен секретар на Съюза на архитектите в България (1977 – 1981). Това вече обяснява, факта че сградата на Библиотеката е образец от периода на социалистическото изкуство и представя архитектурни елементи, творби на пластичното изкуство, стенописи и мозайки от 70–80-те години на XX век.

Облицовката на сградата отвън и отвътре е от врачански камък, мрамор и гранит. Отвън, от двете страни на главното стълбище, видният български скулптор Стойо Тодоров (1919–1997) е изваял импозантната фигура в цял ръст на Иван Вазов, наред с много възрожденци и народни будители. На каменния барелеф са изобразени литературните му герои и множество личности, свързани с историята на града – пловдивските книгоиздатели Христо Г. Данов и Драган Манчов, Петко Р. Славейков, Константин Величков и др.

В предверието се намират барелефите на създателя на Библиотеката Йоаким Груев, на директорите Александър Башмаков, Борис Дякович и Маньо Стоянов. Те са дело на скулптора Виктор Тодоров (1935).

На първия етаж, на който се намират каталожната зала и залите за свободен достъп, стените са украсени с фрески – сграфито, които изобразяват приноса на науката, техниката и книгата за развитието на човечеството. Тук се намира единствена в страната монументална графика – полихромна гравюра върху камък – дело на графиците Тодор Панайотов (1929–1989)  и Любен Диманов (1933).

Тодор Панайотов изгражда образите със силно драматично чувство и внушение на авторовото присъствие, наситени са с вътрешно напрежение и претворени със смел графичен щрих. Любен Диманов е емблематично име в българската графика, смятан е за модернист през 60-те и 70-те години на XX век.

Широко стълбище отвежда нагоре към втория етаж, където са читалните зали. Срещу него е разположено огромно стенописно пано, отдаващо почит на патрона на библиотеката Иван Вазов и неговите герои.

Стенописите са изработени с техниката на мокрото фреско. Образите са на литературни герои от емблематичните Вазови произведения: „Чичовци“ – худ. Георги Божилов – Слона (1935–2001), „Под игото“ – Йоан Левиев (1934–1994), „Службогонци“ – Йоан Левиев, „Епопея на забравените“ – Христо Стефанов (1931–2013). И тримата са живописци-монументалисти от пловдивската школа на 60-те години, още приживе превърнали се в част от легендата.

На отсрещната стена, във фоайе Изкуство, се открояват витражите от топено стъкло по проект на Никола и Невена Тузсузови, символизиращи еволюцията на Вселената. Никола Тузсузов (1900–1997) е бележит български художник, сценограф, един от първите български илюстратори и шрифтописци.

Зад витража е Дигиталният център, където институцията дигитализира културното си наследство.

Във второто фоайе – приемна има барелеф на Патриарха на българската литература.

През 2019 г. НБ „Иван Вазов“ – Пловдив отбелязва 140 години от създаването си. На този основополагащ културно-исторически факт е подчинена цялата работа на библиотеката в нейните многостранни аспекти – работа с читателите, информационна дейност, издателска и културна дейност, съхранение на ценни образци, дигитализация и т.н.

140-годишнината на Пловдивската народна библиотека е събитие важно и значимо не само за града ни, но и за историческата и съвременна духовност на цяла България.

Допълнителна тежест  придава и фактът, че тя се отбелязва в годината, когато Пловдив е Европейска столица на културата. Предвижда се месец октомври да бъде върха в честванията, включвайки много разнообразни събития и инициативи.

Очаквайте подробности за програмата.

 

*използвани източници: Уикипедия и НБ “Ив. Вазов”

Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.