Витражите на култовия XXL в Капана по мотиви на една от криптите на Гауди

Живот

Славният клуб се превърна в красива руина с годините

Клубът в началото на века
Клубът в началото на века
Разрухата днес
Разрухата днес
Поредицата ни „Легендите на Капана” започваме с едно славно бохемско кътче, което и днес пази прелестта си, но само погледнато отвън- клуб XXL. Стотици все още се опитват да си спомнят безпаметните хави в бара, който се фрашкаше от закоравели бохеми и млади дихатели. Приземен етаж и подземие, напоено от типична миризма на изпит и излят алкохол, разни телесни „благовония” , цигари, вековен гредоред и още нещо. Онзи магически ароматен букет, който нежният нос на къркача днес няма къде да долови. Image title
Заведението има кратка, но пъстра история с размазан календар от алкохолното преливане на дните в нощи и обратно. Там са пили, били са се, влюбвали и разделяли, женили са се и са се развеждали все интересни персони.  Само 14 години по-късно обаче, изчерпани от времето и наслоените емоции от подобен вид, малцина от редовните обитатели на заведението си спомнят някакви детайли от живота му. Освен вечерта, в която окаченият таван пада върху фиркачите под него.

Image title
ХХL обаче е като щампован и днес, тъй като въпреки тоталната разруха вътре, отвън той е като произведение на изкуството. Съвършена стара дървена дограма и прелестни витражи, макар и изгубили колорита си от слънце, дъжд, прах и разни мизерии. Зад вратите на XXL на ул. Бенковски не надникнахме с днешна дата, но ви вкарваме вътре някъде в началото на този век благодарение на снимките, предоставени ни от автора на витражите Георги Сербезов.

Снимките с вратите от предната ви публикация ме върнаха някъде около 2000-та, таман се бях върнал от поредния гурбет в Германия. най-големият ми приятел в това време беше взел помещението с мерак да го прави кръчма. И се роди XXL. По едно време там ставаха по-големи оливания даже и от No Sense, спомня си Сербезов. Неговият авер понечил да налепи полупрозрачно фолио, за да е по-приглушена светлината през деня, а и да не се скиват магариите, които се случват вътре от паважа. Жоро обаче го кандърдисва да нарисува собственоръчно витрините с витражни бои по мотиви на една от криптите на Гауди. Релефът е негово авторско творение- от телефонен кабел, покрит с автомобилен кит. Сигурно после се проклинаше, че се върза на тая моя хрумка, защото отиде бая боя, а и ние не си давахме много зор. Правихме го около два месеца, като  удряхме по една четка, когато ни е кеф. Обаче беше невероятно густо, разказва сладко Георги.
Image title
ХХL вече го няма, но витражът и дограмата са там. Да се надяваме, че чудното кътче на „Бенковски” скоро ще заживее отново. Image title
Image title

Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.