Тютюневите складове не са мъртви

Добрият пример е в сърцето на града и той работи, при това доста успешно

На улица „Екзарх Йосиф“, в сърцето на Тютюневия град, има един жив диамант, който заблестя след дълга реставрация и който, в контекста на събития от предните дни, сякаш остава незабелязан. Видяхме разруха и крах, сега е време да обърнем поглед към добрия пример, който стои точно пред нас, но го подминаваме?
Днес ще ви запознаем с една сграда, запазила не само автентичната си фасада, но и вътрешността й е непокътната. В нея се помещава добре познатият ни мебелен салон „Галеро“. В тези складове може и трябва да кипи живот. Точно поради тази причина се срещнахме с Владимир Ботушаров, син на един от собствениците на тютюневи складове в Пловдив. Владо бе така любезен, освен да ни разведе из сградата, да ни разкаже и историята й.

Иван Ботушаров е купил сградата през 2004 година. За нея е изготвен проект, който изрично е съгласуван с общината и НИНКН и отговаря на законите и изискванията у нас за стопанисването на този културни ценности. Сградата е класифицирана в Категория 2, т.е.  "национално значение" – обекти с изключителна стойност за българската история и култура (според Наредба номер 5 от 13-ти май 1998 година, издадена от Министерството на културата). Владо сподели, че проблеми с общината не са имали, проектът е бил изряден и в резултат на това е било разпоредено да се запази фасадата на сградата, като решенията, касаещи се до вътрешността на сградата, се оставят в ръцете на собственика.

Започнали са ремонтни и възстановителни дейности. Владо разказа и дори ни показа, че сградата е запазена напълно, както отвън, така и отвътре. Съхранен е подът, гредите, някои от арките на бившия склад в момента се извисяват над мебелния салон. Направени са само 2 по-големи промени във вътрешността – монтиран е асансьор и гаражът, който е обслужвал пълните с тютюн пристигащи камиони, е превърнат в ново помещение.
Първите 2 етажа на тази перла, са ремонтирани основно, но дори в тях са оставени следи от наследството. Запазен е подът, разбира се обновен и лакиран, но все пак ухаещ на не толкова далечното минало. На третия и четвъртия етаж е съхранен дървеният таван, а подпорните греди красиво се извиват в големите помещения, като тела на жени. Истинска прелест, пред която няма как да изпаднете в умиление и уважение към самите собственици, че са решили и са съумели да съхранят подобна красота. И дори това не е най-очарователното нещо в тази великолепна сграда. Четвъртият и петият етаж са запазили абсолютния си вид от преди десетилетия, с целия си чар и колорит. Отваряйки вратите на тези два етажа, аромат на дърво и усещане за уют ще ви облеят от глава до пети. Дори прозорците на покрива са автентични. Думата великолепие бледнее пред това, което се откри пред очите ни.

И като стана въпрос за създателите на Тютюневия град… Владо Ботушаров ни разкри, че сградата има и сантиментална стойност за него и семейството му. Той е потомък на рода Ксанти, по бащина линия, които са се занимавали с тютюневия бизнес и след прогонването им от Гърция, са основали Тютюневия град в Пловдив. Така се стига и до наши дни.

Три години след като сградата се връща в ръцете на нейните наследници, т.е. през 2007 година тя влиза в експлоатация. Бизнесът успешно работи в нея и до наши дни. Освен мебелния салон, в бившия склад, има малък екип програмисти, които работят на един от етажите. Друго помещение е предназначено за просторно фотографско студио, а цялата сграда се простира на 5 000 кв.м.

Прокламирам идеята да се съберем и коментираме проекта, който е изготвен за развитие на Тютюневия град, казва Владо. Той сподели пред нас, че подобна среща се е провеждала веднъж, а той, заедно с баща му, са били единствените собственици, които са присъствали. Дружите май са трудно откриваеми, доказват го и събитията в последните дни.

Парадоксалното в случая е, че ул. „Екзарх Йосиф“ е единствената, на която се развива някаква дейност, в частност примерът, който ви даваме и намиращият се отсреща Тотал спорт клуб (за който сме писали много пъти), и единствената, на която няма улично осветление. Заради умопомрачителния мрак, който надвисва всяка вечер, собствениците и наемателите са се принудили сами да осветят обектите си с прожектори. Владо добави още, че дори тротоара са изградили сами, тъй като преди това е бил разбит. Никой не се е погрижил за това, то инициативата и мотивацията, която проявяват двамата мъже Ботушарови е забележителна.

Тютюневият град има живот в себе си. Той диша на „Екзах Йосиф“ 16, само защото хората се грижат не само за собственото си благо, но и за опазване наследството на града. И нима пак някой ще каже, че няма шанс за развитие за това място? Ако не вярвате – убедете се със собствените си очи.