Референдум за Цар Симеоновата градина? Защо не!

Живот

Възможно е да отпадне паркингът под фонтана, но това вече е политика, категоричен е авторът на проекта Петко Прокопиев

Със сигурност в гилдията има елемент на ревност и завист, не вярвам на някои колеги, казва архитектът

Image title
Близо година и половина мина от първото представяне на ексцентричния в началото и скандален днес проект за Цар Симеоновата градина на арх. Петко Прокопиев. Понастоящем едни протестират пред общината, четат Държавен вестник от 1992г., в който зелената площ в сърцето на града е обявена за Паметник на парковото изкуство. Други пък се трудят здраво над проекта, тъй като предстои стартът му. Фирми кандидатстват за реализирането му, общината очаква финансиране. В същото време архитектурната гилдия под тепетата е на два лагера- За и Против, и е разделена почти 50 на 50. Под тепето стартира експертен и граждански дебат. Ще дадем дума и на тези, които са За, и на тези, които са Против. Ще сблъскаме мнения, оценки, анализи от едната и другата страна. Най-естественият старт на диалога през сайта е мнението на арх. Петко Прокопиев, авторът на проекта и както сам се определя като „основен виновник” този казус да взриви обществеността. А онова, което ще прочетете, ще взриви и архитектурната гилдия, и властта…


–  Арх. Прокопиев, приехте ме за интервю по горещия си проект. Това знак за диалогичност ли е?

Image title
–  Година и половина вече се говори за този проект. Аз съм готов за всякакви форуми, разговори, дебати. Постоянно раздавам визитки. Интересното е, че от общественото обсъждане в Дома на техниката, но което присъствахте и вие, никой не се обади. Прави ми впечатление, че противниците на този проект са хора, които не желаят разговор по същество. Просто искат някаква среда да им слуша и да им вижда протестите. За пръв път се видях с господин Сербезов, който е най-деен противник,  буквално на вратата в Дома на техниката. Подавам си ръка и казвам: Г-н Сербезов, най-после да се видим очи в очи. Той ме гледаше и не реагираше… Защо ме приема като враг? Аз съм готов да приема всякакви мнения, така съм възпитан. Всеки човек има право на собствено мнение. Приемам ги, но не съм длъжен да се съгласявам. Така както и той. Дали това е гражданско общество, не знам. То се създава за много време и за много години.

-Да приемем, че срещу вас седи противник на идеята да има паркинг под Пеещите фонтани. Можете ли да ме убедите с думи, мотиви, доводи, че проектът ви е добър за града?
Image title
-Доводите са много. Преди да бъде публичен този проект, аз не случайно го предложих на медиите. Първо се появи във вестниците. Не исках да влизам директно при кмета, защото това можеше да се тълкува по различни начини. Преди да споделя тази екстравагантна идея, аз бях проучил много сериозно нещата. Бях убеден, разбира се и с колеги специалисти говорих, че колите ще се скрият долу под бетоновото корито на езерото и с нищо няма да навредят нито на градината, нито на микроклимата. Бил съм на място, броил съм автомобили, правил съм снимки и ако в момента минете Велико Търново, ще видите, че колите спират вътре в градината. Колите са факт. Ние не можем да си затваряме очите. Трябва да се съобразяваме с тях. Със сигурност няма да станат по-малко. Но ако можем да им намерим мястото да ги скрием, мисля че никой не би имал против тази идея. Едно дърво не се засяга. Това го повтарям постоянно. Едно дърво няма да се засегне от реализирането на проекта. Даже зелените площи ще бъдат повече. Ще бъдат основно реконструирани. Разбира се, това е най-атрактивната част от този проект. Говори се само за паркинга. Много по-интересно е това, което ще се случи в градината. От годината на създаването й се поддържа с елементарни средства. Проект за реконструкция на градината, паркоустройствен план, влизат с резачките, чистят сухи дървета…

-Да останем на темата с автомобилите- хората са по-скоро противници на идеята да се вкарват коли в парка.
-Проектът не предвижда вкарване на автомобили в парка…

-Добре, под него…
Image title
-Не е под него. Имам снимки. В момента какво има? 8 декара бетоново корито, което от доста години е празно. За времето си, развития социализъм, е трябвало да се направят пеещи фонтани. Чудо невиждано. Смаяли сме, ако не света, то България. В момента какво представлява това? Амортизирана конструкция, без хидроизолация. Така или иначе, ремонтът на езерото е належащ и от много време се говори за това нещо. Всеки кмет е правил опити с някакви технологии. Така или иначе изолацията е компрометирана. Какъв е проблемът под това корито да влязат 170 автомобила, както е по проекта? Не само че няма да се виждат, а ще освободят прилежащите улици. Ще могат да се движат хора по тротоарите, майки с колички, хора с увреждания. ..

-Сигурни ли сте, че това може да се случи? Имам предвид  дали ще влизат хора долу да плащат за паркинг? Не ми се вярва…
Image title
-Аз бих влизал. И всеки, който е с кола. Във форумите е пълно с коментари, че никой няма да плаща по 1 лев на час. Ами Синята зона- когато човек трябва да отиде на определено място, отива, спира и плаща. По-добре автомобилите да са на паркинги, а не по улиците. Зимата, като падне сняг, знаете какви призиви са за автомобилите. Комуналната техника не може да чисти улиците, до тротоари не може да стигне. Мястото на автомобилите е в паркингите, а не на уличното платно. Така е по целия свят.

-Няма ли алтернативен вариант? Защо точно в парка…
-На това място, в центъра… Аз очаквам конкретно предложение. Говори се за Марково тепе. Това може да го каже човек, който е далеч от същността на нещата. Ако общината има 100 милиона да извади, да го купи този строеж и да направи паркинг- чудесно. Но мисля, че просто няма как да се случи.

-Противниците на идеята биха ви оборили, че в голяма част от денонощието паркингът на Тримонциум пустее. А той е в права линия на не повече от 500 метра от Пеещите фонтани. Както и районът на Синята зона около градината- той е зает предимно от коли, които домуват там.
Image title
-Разбира се, плащат си. А какво става, когато има някой работа, да кажем, до турското консулство?  Къде да спре този човек? Още по-интересен случай с болничното заведение край парка. Там има 5-6 платени места, които са за лекари. На мен ми се е случвало няколко пъти да водя болни хора там.

-То си е проблем на болницата, тя е частна…
-Проблем си е на болницата. Но друг е въпросът, чия глава е родила тази идея на това място да се съсредоточат толкова активности. По света това нещо го няма като понятие. Вижте големите маркети- направиха ги извън града. Вижте им паркинга. Те, ако нямаха паркинг за 800 автомобила, нямаше да дойдат тук. А какво прави българският бизнесмен? Максимално се застроява обектът и оставяме колите навън. Само че в момента, в който има гараж, отпред кола не може да спре и тая кола спира по тротоарите.  А на това място са събрани толкова активности.- Младежкият дом, Кино Космос, Домът на техниката. Ако тези сгради заработят по същество с капацитета си и бъдат някакъв център, каквито  са мислени по проекти, ще трябва паркиране. Много ми беше интересно на тъй нареченото обсъждане колко хора бяха дошли с коли. Къде спират? Много ми е интересно г-н Сербезов къде спира…

-Той, може би, се движи пеш.
Image title
-Може би. Но има делови вид. Чел съм във форуми, че е пешеходец, че кара велосипед и автомобил. И аз карам велосипед, само че велосипедът ми е в Гълъбово и го карам из балкана. Тук се движа с автомобил и постоянно се сблъсквам с проблемите с паркирането. Ако трябва да паркирам около Симфонията по някаква работа, обикалям квартала три пъти, през това време автомобилът се движи. Ако има паркинг с една зелена стрелка, че има 62 свободни места, влизам, спирам, както в момента спирам пред Тримонциум. Колата със загасен двигател не отделя вредности. Ако говорим за вредности, отправих една покана към присъстващите на общественото обсъждане да излезем на Гладстон. Точно в 17:30 на светофара на Гладстон точно пред  Дома на техниката, въздухът е син. От другата страна е градината. Е кой замърсява средата? Автомобилите, които се движат, или автомобилът, който е паркирал? Това е толкова елементарно като обяснение. Човек трябва да вложи толкова усилие да не го приеме. Просто трябва да е абсолютна контра с презумпцията, че автомобилите в парка замърсяват средата. Автомобилът в покой не отделя вредности.

-Да, но нали презумпцията е да вадим колите от центъра? Така е в цял свят, а ние ще ги вкараме на само в центъра, но и в зелената му зона…
Image title
-Това е друго нещо. Говори се за буферни паркинги. Напоследък, когато имам работа в София, спирам на Цариградско шосе. 3000 места на Експо центъра. С метрото за 8 минути съм на центъра. В Пловдив това не може да се случи. Няма да се случи поради няколко причини. Първо, Пловдив не е голям град за мащабите на Европа. Бил съм в администрацията 15 години, специално за Тракия, знам, че се направиха много нецелесъобразни сделки. Общински имоти се разпродадоха. Имаше кампания по едно време. Местата за буферните паркинги ги няма. Да предположим, че в началото на Цариградско шосе, тук на Скобелева майка, се направи буферен паркинг за 1000 автомобила. Идват от Свиленград, от Хасково, от Кърджали, спират там. Добре. Градски транспорт имаме ли? Има ли някой оптимист да каже, че нашият транспорт по такъв начин ще се подреди, че да бъдат с дисплеи и да бъдат точни като метрото в София. Буферните паркинги са нещо много добре измислено, но се прилага на други места. Всеки, който има работа на центъра, ще отиде с личния си автомобил. С цената на всичко ще спре там. Ако има място на Синя зона, ще плати левче, ако не- ще качи едната гума на бордюра. Накрая ще спре в градината. Разбира се, този паркинг със 170 места не е проблем с паркирането на  централна градска част. Но в тази част на града, мисля, че много осезаемо ще се види отсъствието на автомобили по улиците. Нека онези места останат за домуващите там. Да може по-лесно да се поддържат. И тротоарите да са свободни за пешеходци.

-Колко ще струва този проект? Защото целесъобразността е основен мотив на протестиращите…

Image title
Ще говоря с конкретни цифри. Аз споделих моята идея с предложението за изграждане на подземния, подводния паркинг, така че да запазим фонтаните като съоръжение. В първоначалната идея автомобилите бяха 120 на едно ниво и чашата на фонтаните остава. Въпреки, че по-добре да я няма. Чашата на фонтаните се пълни с питейна вода. Помпите са толкова … влизал съм там, където всичко се управлява ръчно- пуска се някаква вода, пуска се някаква музика, светват някакви светлинки. Това е много скъпо като атракция в този си вид на пловдивчани. Та, първоначалната идея бе, да се запазят фонтаните и да се изгради този паркинг. В последствие обаче желанието на кмета беше да се ремонтира цялото езеро, включително да се изпълни със съвсем нови фонтани. Проучванията, които направих, сочат едно- в България няма такова съоръжение. Това е мултимедия- вода, звук и светлина. Ако трябва да се говори по същество за този проект, има две страни- законосъобразност и целесъобразност. Сдружението Защита на животните- винаги съм се чудил какви животни са застрашени в случая в градината, и други граждански сдружения много обичат да говорят от името на пловдивчани. Още повече видях колко противници на тази идея и на този проект се събраха в киното. Ако трябва да говорим за законосъобразност, което е по-интересната тема, те казват: Законът не допуска строителство в парковата среда. Затварят си очите, че безумието в същинското строителство на това място е направено 1972-74 година без абсолютно никакви книжа. Ако трябва да говорим за законно и незаконно строителство, незаконното строителство е направено тогава. Опитал съм се да намерим книжата да видим какви изолации, какви детайли са предвиждани, но никъде няма. Говорил съм с възрастни колеги, ландшафтни архитекти , тогава озеленители, които са работили по това време. Предвиждало се изолации с оловни листове, което не е изпълнено заради срокове. Едната страна е законосъобразност, която е по-лесна и по-интересна и да се извади там някаква наредба, правилник, където се казва, че законът не допуска това нещо да се случи там. Пропуска се текстът, че тези територии се управляват изключително под юрисдикцията на Министерството на културата и на института по паметниците на културата. Те са тези, които казват какво може и какво не може в парка и са го казали със заповед на министъра какво може и какво не може там. С днешна дата се гласува проектът на ниво Министерство, защото наистина се вникна по същество в самия проект. А именно- нито едно дърво не се засяга, не се уврежда парковата среда, а се решава един проблем, чрез вкарването на автомобилите под земята. Ако се реализира този проект, бъдете сигурни, че не от Пловдив, а от съседни градове ще идват на представления на фонтаните. Лично аз имам друго мнение, като говорим за целесъобразност- почти 2 млн. струват те. Никой не говори на тази тема. Дали пък това не е на гол корем, чифте пищови. Паркингът струва точно 3 милиона. Става въпрос точно за 170 автомобила. Твърдя, че това е един икономичен проект. Да, 3 милиона са сериозна цифра. Но дали са малко или много- това е относително. Едно паркомясто ще струва 9 хиляди евро. Ако в центъра някой може да намери гараж за под 10-12 хиляди евро, да ми се обади, аз ще отида да го купя. Това е отговор на тези, които казват, че гаражът е много скъпо съоръжение. Скъпо и евтино са относителни понятия. Това е част от инфраструктурата на града. Дали ще бъде печеливш обект? За колко време ще се изплати? Веднага бих отговорил. Правим нови улици, асфалтираме ги. Някой да събира такса на Васил Априлов или на Гладстон на новия асфалт. Слагаме колчета, едно колче струва 15 лева. Това се прави като част от инфраструктурата на един европейски град. Паркингите също са инфраструктура. Те не могат да бъдат печеливши сами по себе си и общината трябва да гради пътна инфраструктура, за да прилича малко повече на Европа. Това, което съм го споделял няколко пъти, но не съм го чул от устата на кмета,  е да се направи 2 часа гратис период, както е по света. Спираш, отиваш до болницата, до турското консулство, дай Боже да има хора до библиотеката да ходят… Спираш, след 1 час излизаш, нищо не плащаш, защото в рамките на 2 часа паркингът е безплатен. Това има и възпитаваща роля. Ще се научим да спираме там, където имаме право. Тротоарът е направен за пешеходци. А ние слагаме стълбчета. Интересно, че в Европа стълбчета не се слагат, защото има закони и правила.

-Как бихте коментирали разделението в гилдията по този въпрос?

Image title
-Това е прекалено екстравагантна идея. Искам да подчертая екстравагантна не за времето си, а за мястото. Такова нещо се прави много отдавна по света. Пловдив е един по-различен град във всякаква посока. Със сигурност, в гилдията има елемент на ревност. Преди да започна да работя по проекта, се опитах да установя контакт с колеги озеленители. Например със Станимир Шаламанов, който е един от върлите противници. Исках да чуя тяхното мнение. Как може да разговаряш с даден човек, който ти казва: „Абсурд! Това нещо не може да стане“. И по това време кметът вече прие моята идея. Трябваше да се направи експертиза от специалисти и много добре се насочиха към Лесотехническия университет. Експертизата е направена от хора, на които вярвам. Доцент Щилянов е шеф на катедрата по общинско и парково изкуство, история на парковата архитектура. Нямам съмнение да не му вярвам. Главни асистенти трима- четирима души от София дойдоха, гледаха дървета, говорихме. В началото бяха резервирани, докато разберат по същество каква е идеята и направиха становище, че този проект няма да увреди дърветата. Всъщност, аз ги поканих да работим по проекта, защото те го приеха и е много по-интересно да работиш с екип, който мисли в една посока. Друг е въпросът, че много ландшафтни архитекти, няма да споменавам имена, ме поздравяват за този проект и не могат да разберат категоричните становища на техните началници. Каквото и да си говорим, тук има няколко. Едни и същи хора се въртят в съюза. Никой не иска да си навлича неприятности, ако изрази мнение по-различно от на шефа. Защото има и завист. Интересното е, че повечето млади от гилдията ме подкрепят. Но има професионална завист.  В Камара на архитектите представих проекта, бяхме около 20-30 души, някои се изказаха против, други искаха да разберат малко повече. Прочетох в една медия, че половината били против. Няма такова проучване. Това може да се разбере само с пряко допитване. Пък ако искате и референдум да направим по въпроса, щом е толкова важен за града.  

-Не се ли намираме на финална фаза та да правим тепърва референдум?

-В момента тече конкурс. Залогът е твърде голям. Тези 5 милиона европейски пари, ако се провали този проект, може би ще ги изпуснем.  В случая тези пари основно финансират реконструкцията на градината. Имаше въпроси: „Може ли да си оттегля проекта?“ Значи, идеята беше моя, никой не трябва да обвинява г-н Тотев. Поемам цялата отговорност. Казах и в залата, че съм главният виновник. Но в момента това е проект на община Пловдив с разрешение за строеж и одобрено финансиране по европейските програми. Лично аз не мога да се оттегля.

-А съжалявахте ли в някакъв момент, че сте част от това?
-Не, не, не. Още от началото знаех, че това ще бъде един спорен проект с прецизност, точност, професионализъм и отговорност. Да убедя повече хора, че от това няма да пострада нито едно дърво, че крайният резултат ще бъде много по-добър от това, което виждаме в парка в момента – автомобилите няма да ги виждаме. Ако имах и грам съмнение, че нещо лошо можеше да се случи на градината, нямаше да го изготвя този проект.

-Ако се стигне в някакъв момент до нелицеприятни сцени? Хората казват, че са готови да направят живи вериги, да легнат под багерите…
-Приемам ги. Аз не мога да организирам контрапротест. Не съм такъв човек. Минаха две инстанции на съда. Интересно, че областният управител изведнъж се яви и той като действаща фигура. Още при появата на неговото име с първото решение, което е спряно на общински съвет, аз се обадих на секретарката му и поисках среща с г-н Каймаканов. Предполагам, че той не знае нищо за този проект. По-скоро чете форумите. Мислих, че е нормално да го запозная с идеята си, за да не олеква с приказки от типа „Скъпо-евтино“. Какво значи това? Появи се Здравко Димитров, че на негово място и той бил върнал решението на общинския съвет. Та той е одобрил това задание. По негово време стана. За какво ми говори Здравко Димитров в момента. Познаваме се от много време, когато държеше ресторант Улпия в Стария град…

-А Каймаканов прие ли ви?

-Не! Никой не се обади. Аз можех да стигна по приятелска линия до него, но прецених, че един отговорен човек,  един бизнесмен не трябва да хвърля такива понятия във въздуха, за да се хареса. Първата му реплика беше пред палатковия: Ето, видяхте ли? Послушах ви. Спирам проекта. Е, това са несериозни приказки, казани от устата на областен управител. Той не познава проекта. Олеква като институция да говори вече и да навлиза в детайли, че не било направено обществено обсъждане. Обществено обсъждане е направено, колко пъти съм говорил. Ходил съм във всички  телевизиите по 2-3 пъти, направено е. Пак се връщаме на законосъобразност и целесъобразност. Ако става въпрос за законосъобразност, нека да чакаме съда- той ще каже. Приемам всяко решение, независимо дали ми харесва или не. Ако говорим за целесъобразност, тогава е друго- скъпо ли е, евтино ли е. С тия 3 милиона може да се направи нещо друго- детска градина? Да, възможно е. Това са вече управленските решения, за които кметът носи отговорност . Дали трябва да дадем 2 милиона за едни фонтани, на които експлоатацията ще е много скъпо нещо? Дали това не е скъпото нещо в проекта? Но на това никой не обръща внимание. Говори се за паркинга.

-Съжалявате ли, че името ви попадна в политическа патаклама?

-Този проект вече е политика. Стана политика.

-Очаквахте ли да стане така?
-Не, не съм очаквал. Чакам решението на инстанции, институции. Включително от градската управа са ме питали дали е възможно да се преработи проектът  и да отпадне паркингът. Разбира се, че е възможно. Това вече е политика.

-А бихте ли приели подобно развитие на казуса?

-Разбира се. Ако остана самичък да защитавам този проект, значи нещо съм сбъркал. Ще приема, разбира се. Въпросът е тези 5 милиона европейски фондове да останат в Пловдив. Иначе, ако отпаднат от програмата, ще отидат в някой друг град.

-Кога влизат машините в градината?

-Не мога да кажа. Мисля, че до края на месеца трябва да излязат резултатите от конкурса. Има определена изпълнителна поръчка. Практиката показва, че всяка една обществена поръчка се обжалва. Това, което е притеснителното, е, че 2 години текат от юни месец. 2 години е срокът на програмата Зелена и достъпна градска среда, в която трябва да се реализира този проект. Ако се проточат нещата с обжалване на процедурите за изпълнение, което неминуемо ще се случи, има голяма опасност това да се проточи във времето. И ако не спазим тези двугодишни срокове ще се провали целият проект. Някой, може би, цели точно това. По този начин да се спре реализацията на проекта. Но, пак казвам, това вече е политика, а аз се разграничавам абсолютно от политиката. Аз съм архитект, да кажа професионалист, и бих искал да говоря по проекта. Затова исках да говорим с г-н Каймаканов. С кмета сме се виждали два пъти. Той е запознат с проекта, но все пак като кмет. Много малко хора познават в детайли проекта. Лесно се подписва човек в подписка на Копчетата например. Като гледам хората с плакатите- ами не са много пред общината.  Уважавам мнението на всички, пак казвам, но има закони в тази държава.  Ако всичко е влязло в сила, има определена фирма изпълнител… Какво означава да легнеш пред багера? Аз това нещо не бих го направил по никакъв повод. Матросов остава в историята. Такова е било времето, такива са били хората. Сега е друго. Друг е и въпросът, че много се съмнявам в искреността на екоорганизации и защитници, тъй като познавам в частност някои от тях. Знам какво правят и като ги видя от другата страна да са защитници на природата, просто не им вярвам.

-Имате предвид, че може да имат други интереси?
-Определено. Споделих проекта с архитект Топалова, познаваме се и се уважаваме, имаме различни мнения по много въпроси, не само по този, но тя подскочи. А по времето, когато тя беше главен архитект на Смолян, се направи безумието в Пампорово. Е, как да й вярвам? Тя с Дора Янкова направиха Пампорово град. Навремето карах ски там, а сега нямам никакво желание да отида и да го видя какво е. И кой е одобрил тези проекти? Архитект Топалова е проектант със стаж, урбанист, защо допусна това нещо да се случи? Ако не е била съгласна с такава политика на управляващите –да бе напуснала. С нейните подписи е реализирано абсолютното мегаломанското строителство. И сега тя стои отсреща и ми говори за екология, за нормативни документи, за законосъобразност. Просто не й вярвам. Уважавам й мнението, приемам го, но имам едно наум. Всеки човек има право на мнение, но по какъв начин ще го отстоява. Твърдим, че сме правова държава. Представих проекта на един форум в София с много банки. С голям интерес изслушаха проекта и се учудих, че дойдоха след това от Джесика, от Флаг да питат как ще го реализираме този проект. Казах, че не знам и че това е работа на общината. Получих поздравления от европейски институции. Имам колеги, които работят в чужбина. Четат в интернет какво се случва в България и ме поздравяват за този проект. Питат ме дали ще се случи. Казвам, че не знам. Имам покана да представя този проект в Норвегия. Това е нормално да се случи в Европа, но тук като място е прекалено екстравагантна идея. Единственото нещо, което имам като притеснение и което обещавам да го заявя публично, е строителството, защото съм убеден, че този проект трябва да се съблюдава много точно. Абсолютно,тотално присъствие на авторски надзор. Особено като се стигне до хидроизолации. Тази част от проекта се прави от научни центрове, изследователски. Там са доценти, доктори, те са част от колектива, работили са в метрата. Събрал съм, колкото е възможно повече професионалисти с добро име. Тези хора трябва да идват тук, за да гледат на място как се изпълнява техният проект, защото, когато се стигне до строителството, тогава се започват компромиси. Някои от които неразумни. Когато се говори за пари, вече се правят компромиси и там имам опасения, че може нещо да се сбърка. Затова ми е много интересно какво ще се случи. Кой ще бъде определен за изпълнител. И там има много политика. Влиятелни фирми, различни кръгове. Говори се по форумите за рушвет. Аз рушвет няма от кого да взема. Аз съм, така да го кажа, външният, независимият експерт, който има най-голям интерес да бъде спазен този проект до абсолютно последната точка, запетайка и чертичка. И не бих позволил да се правят компромиси в процеса на строителство. Което може да ми навлече неприятности. Надявам се властта да бъде внимателна. Имам добри професионални отношения с властта. Мисля, че много помогнах. Проектирането беше направено в такива срокове, направо смешни. Навръх Коледа и Нова година професори и доценти, и доктори работеха и се поздравявахме с картички и с чертежи. Залогът беше много голям. На 8-ми януари проектът трябваше да е в папки и да тръгне в София. Направихме много компромиси като авторски колектив, говоря като срокове. Нормално беше този проект да се работи повече време и хонорарът трябваше да е различен. Условията бяха такива: Или правите проекта, или проваляте програмата. Не можех да си позволя това нещо. 36 души работехме по този проект. Включително видеонаблюдение, охрана. Мисля, че проектът е подготвен и одобрен. Да видим дали ще се реализира.

Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.