Един от най-значимите фигуративни художници на нашето време Бахрам Хаю (Bahram Hajou) ще открие своя самостоятелна изложба в Пловдив. Световноизвестният творец пристига по покана на Градска художествена галерия., където от 13 май до 11 юни в Зала „2019“ ще бъде експонирана неговата изложба „Връзки“. Куратор на изложбата е Красимир Линков – директор на галерията, а асистент куратор е нейният главен уредник Милена Китипова. Изложбата е придружена и от каталог.
Бахрам Хаю е международно признат германски сирийско-кюрдски художник, който над 40 години живее и твори в Германия, има студио и в Ню Йорк, САЩ. Представян е със самостоятелни изложби в престижни галерии по целия свят: Германия, Австрия, САЩ, ОАЕ, Саудитска Арабия, Сирия, Египет, Йордания, Бахрейн, Ливан, Турция, Хърватия, Словакия, Белгия, Франция, Швеция, Италия.
Носител е на наградата „Анри Матис“ от Château Musée Grimaldi, Франция (2014), след една запомняща се негова изложба във френската столица, предизвикала широк отзвук в културните среди и медиите.
Картини на Бахрам Хаю се намират в частни и публични колекции като: Mathaf of Modern Art Museum в Ar-Rayyan-Qatar, ArtHall Oldenburg в Германия, Deutsche Bank в Германия, Sheikh Rashed Al Khalifa в al-Bahrain, Albert O’hayon в САЩ, Manfred Goubitz в Германия и др.
Роден на 25 юни 1952 г. в Деруна, Северна Сирия, Бахрам Хаю заминава за Ирак да учи. Политическите предвоенни събития го принуждават да напусне Багдад, където изучава изкуство, и през кратък престой в Прага стига до Берлин (1974). Накрая се установява в град Мюнстер, където между 1978-84 учи в мюнстерския клон на Академията за изкуства в Дюселдорф. Завършва майсторски клас при проф. Норберт Тадеуш. От началото на 90-те години на XX век се посвещава на изобразителното изкуство.
Човекът и сложността на неговите взаимоотношения с другия/другите, самотата, откровеният самоанализ са основни теми в живописта на Бахрам Хаю.
„Истината, изразена в неговите произведения, е неукрасена и неподправена. Изобразеното веднага предизвиква чувство. (проф. д-р Кристоф Митинг)
„Макар че композициите му винаги могат да бъдат прочетени като фигуративни, съществува постоянно напрежение между фигура и абстракция, площ и пространство, живописност и графичност, цвят и черно-бяло, което не позволява на окото на наблюдателя да достигне пълно успокоение. (Стефан Трешер)
„Неговите формати и създадената от него структура на пространството му позволяват да изрази главната тема: че човешкото същество като център на неговото изкуство е изправено пред опасността от забрава или дори изчезване – масивни, експресивни тела и фигури, „загубени в пространството“. И в същото време сме поканени да споделим неговото непобедено удоволствие от съществуването, неговата погълната интензивност и устремната издръжливост, проявени в телата и фигурите.“ (Д-р Дитер М. Кайнер)
„Пътят е направил Бахрам и неговите герои общочовешки, универсални, без „тук и там“, а „навсякъде и по всяко време“. Норма за Голямо изкуство.
Ако вътрешното уязвимо и чуждо на суетата Аз трябва да има видим образ, то нека погледнем картините на Бахрам. Тоталната пестеливост на цвят и щрих, на атрибути и детайли превръща темата за драмата от лично послание в универсален неизбежен бит, който придава стойност и смисъл на темата за доброто.
Притчи за вътрешния свят ще нарека посланията на Бахрам Хаю. Притчи, които се коренят в най-древния разказ, когато Едното създава двама, за да балансира света, включително и ходещите по земята.“ (Красимир Линков – изкуствовед, директор на ГХГ-Пловдив)
Проектът е подкрепен финансово от Община Пловдив и е част от нейния Културен календар за 2025 г.
