На кого е Тютюневият град

Бившият италиански консул Пиетро Луиджи Гия притежава два от складовете с други италианци. Тяхна е и перлата „Кудоглу”

Роднини на Иван Чомаков имат дял от една от изоставените сгради на „Екзарх Йосиф”

Иво Дернев

Какво ще е бъдещето на Тютюневия град? Това е въпрос №1 в дневния ред на Пловдив в последните десет дни. Преди да потърсим отговора обаче, трябва да установим кои са собствениците на тютюневите складове в ансамбловия паметник на културата. Под тепето успя да намери информация за много от тях, или поне тези, които попадат в основното каре на тютюневия град. А там, в списъците на институциите, фигурират много интересни и познати имена.

Започваме от може би най-важната и знакова сграда, перлата на зоната- складът на Кудоглу. Тя е собственост на дружеството „Р.И.П.А.”, в което съдружник е бившият италиански консул Пиетро Луиджи Гия. Другите двама във фирмата са братята Паоло и Рикардо Каральо, с които се свързва голямата компания „Електро плюс”. Гия пък е част от огромна плетеница от дружества, с десетки различни съдружници, сред които и настоящият италиански консул Джузепе ди Франческо. „Р.И.П.А.” е в съсобственост и в другия голям и знаков склад- този на „Иван Вазов” и „Екзарх Йосиф 13”. На същия адрес като съсобственици изплуват куп меко казано екзотични имена, за които нищо не се открива в търговския регистър- Пнина Давид Мор, Виктория Ницхйя Алкалай, Ювал Сас, Меир Давид Бен Шушан, Офер Сас, Роза Йосиф Папо, Ронен Арие Аройо, Ронен Сас и Красимир Застругов. Този склад буквално е лепнат за Кудоглу, като най-вероятно идеята на собствениците е в един момент да слеят имотите и да строят гигант там. Говори се, че те гледат на сградите просто като имоти и нямат никакво намерение да запазват паметниците на културата, а това личи и от състоянието, до което са докарани те. Това е резултат от никаква грижа и поддръжка постройките, което би следвало да е тяхна отговорност. Говори се още, че двата „парцела” (слагаме кавички, тъй като за нас не са парцели, а история) са предлагани на „Осрам”, които ще изграждат база в Пловдив и които, по наша информация, работят пряко със собствениците на печалния вече склад „Ориента” на улица „Одрин 8”. Случайно или не, именно Фабрицио Алемано е продал двата склада на Гия и компания в преден период. На този етап обаче от„Осрам” са решили да инвестират на друго място под тепетата- в имот на Карловско шосе.

Пак на „Иван Вазов” и „Екзарх Йозиф” се издига и единственият реновиран отвън, но мъртъв отвътре тютюнев склад. В собствеността там са забъркани интересни имена. Фигурират братът на бившия кмет Иван Чомаков- Георги Милков Чомаков, както и друга негова сродница- Петрунка. В собствеността фигурира и фирма Комсо, в която участие са имали Благой и Йордан Каймаканови. Това на практика доказва и връзката между Иван Чомаков и Венци Каймаканов от времето, в което първият бе градоначалник, а вторият шеф на „Юрий Гагарин”. Днес Комсо е в активите на „Т-КОМ”, в която съдружници са Александър Трендафилов, Григор Гяуров и Боряна Славова. Във въпросният склад съсобственост има и бизнесменът Валентин Благоев, с неговата „Валинвест 99”.

Събореният преди близо половин година тютюнев склад на „Г.М. Димитров 27”, днес собственост на йорданския бизнесмен Халеб, като преди това е бил на заличения търговец „Минтекс”. Складът на същата улица, но на №29, е собственост на Галакси Инвестмънт Груп. По-надолу по същата улица, близо до съборения „Ориента” , е складът на Бойка Петрова Шишкова- Лалова и Ася Петрова Шишкова. Двете дами са регистрирани в София.

Двата склада, които излизат от основното каре на тютюневия град- тези на бул. „Христо Ботев” имат десетки съсобственици,вероятно реститути. Повечето от тях не фигурират в търговския регистър като управители или съдружници във фирми. Само в сградата на адрес №55 собствеността си делят общо 24 души. Складът на №51 пък има 8 съсобственика, половината от които живеят в София.

Ясно е кой е собственик и на новата стъклена сграда, която се появи на мястото на склада на „Цанко Дюстабанов 63”, съвсем между Автогара Юг и Бетонния мост. Тя е на „Блек Сий Инвестмънт”- дружеството на Веселин Чипев, който купи Кепитъл Сити Център преди години.   

Това е картинката в Тютюневия град- раздробена, проблематична, абсолютно мъглива. Тя разкрива някои интересни връзки в миналото, някои настоящи такива. Но нищо повече. Решенията тепърва трябва да се взимат. Няма информация дали някой от собствениците на складове, изброени по-горе, има конкретни намерения към сградата, която притежава. Няма информация и дали някои от тях би мислил в посока съвместни действия с общината и опит за запазване на архитектурната и културно-историческа стойност на собствеността си. Само времето ще покаже. То, времето лети, а до 2019-та останаха… по-малко от три години.