Междинният секторен анализ на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за пазара на хранителни продукти разкрива значителни структурни проблеми по цялата верига на доставки – от производството, през преработката и търговията на едро, до продажбите на дребно. Широкомащабното проучване цели да очертае тенденциите и слабостите в сектора, които да послужат за обществен дебат и за подготовка на възможни административни и законодателни промени.
Председателят на КЗК доц. Росен Карадимов подчерта, че анализът не цели да стигматизира конкретни компании, а да служи като основа за диалог между всички участници на пазара:
„Това трябва да бъде начало на разговор за преодоляване на проблемите и деформациите, които виждаме.“
Най-силни деформации – в млечния сектор
Според ръководителя на анализа и член на КЗК Жельо Бойчев, вертикално свързаните пазари оказват директно въздействие върху конкуренцията в търговията на дребно. Данните сочат, че именно веригата при млякото и млечните продукти е в най-тежко състояние. За периода 2020–2024 г. производството на сурово краве мляко спада с 25%, на прясно мляко – с 8%, на сирене – с 9%, на кашкавал – с 14%, а при яйцата – със 17%. В същото време вносът на млечни продукти се увеличава с 43%.
Секторът е силно концентриран, което налага повторен анализ на вече разрешени концентрации през последните години. Като допълнителни проблеми докладът посочва липсата на национални стандарти за качество, слаб институционален контрол, високи разходи за производство и недостиг на работна ръка.
Регионални дисбаланси и различна покупателна способност
Проучването включва и първата по рода си „конкурентна карта“ на страната. В София и Пловдив се наблюдава интензивна конкуренция, докато в други области присъстват едва три до няколко големи вериги, което води до доминиращи позиции и по-слаба конкуренция. Показателен е и контрастът в покупателната способност – приходът на човек в София е около 55 000 евро годишно, а във Видин – 7 122 евро, въпреки че ценовите нива на основните стоки в големите вериги остават почти еднакви в цялата страна.
Високи надценки, но без координирано повишаване на цените
КЗК анализира ценовата политика на десет големи търговски вериги за периода юни–август тази година. Няма данни за координирано, спекулативно поскъпване във връзка с предстоящото въвеждане на еврото. Установени са обаче много високи търговски надценки: при млякото – до 77%, при сиренето – до 82%, а при кашкавала – до 91%.
Според комисията тези надценки, комбинирани с големи търговски отстъпки от доставните цени, изкривяват пазара и поставят производителите в трудно положение, ограничавайки възможностите им за договаряне и устойчиво оцеляване.
Препоръки и следващи стъпки
Сред ключовите препоръки в междинния доклад са:
- насърчаване на кооперирането и късите вериги на доставки;
- въвеждане на национални стандарти за качество;
- засилване на институционалния контрол;
- целево финансиране за преработвателни предприятия;
- по-голяма прозрачност в практиките на търговските вериги.
КЗК започва задълбочени проучвания в три области: конкуренцията в икономически по-слабите региони, структурите на надценките и търговските условия между доставчици и вериги, както и цялостния пазар на мляко и млечни продукти.
„Разчитаме, че бизнесът и обществото ще участват активно в процеса на саморегулация. Ако обаче установим нежелание за промяна или сигнали за нелоялни практики и злоупотреба с пазарна мощ, комисията е готова да се самосезира и да предприеме действия,“ заяви Карадимов.
