Археологическата сензация на сезона: Средната бронзова епоха се появи за първи път в Пловдив

Останки от жилищната архитектура от 19-17 век преди Христа откриха под бившата кръчма Рожен в полите на Трихълмието

Излезе и пласт от Късния Елинистически период

Строители унищожили почти напълно Средновековния пласт в обекта

Заради това не може да се докаже със сигурност дали в тази зона е бил разположен Латинският квартал в средните векове

Паолина Грозева

Пластове от два непроучени до момента археологически периода, изплуваха в частен имот. Археологът Елена Божинова и екипът й са направили своите проучвания на оказалия се изключително важен обект на бул. „Цар Борис III Обединител” 65. Теренът се намира зад спирката от северната страна на тунела, в ниската част на западния склон на Небет тепе и Трихълмието, където изобщо за първи път са се правили проучвания. На същото място преди време се е помещавала култовата кръчма Рожен. Откритото там е наистина уникално и от изключителна важност, тъй като за първи път се регистрират нови два периода от развитието на Пловдив- на Средната бронзова епоха между 19-17 век преди Христа и късният Елинистически период – 2-1 век преди Христа. И двата са периоди, които за първи път се проучват в Пловдив, пояснява Божинова.

Началото

Под тепето припомня, че именно благодарение на нашата серия от публикации в началото на миналия септември археолозите разбраха за строителния обект и влезлите багери. Реагираха скоростно, за да спрат изкопните работи по изграждането на административна сграда с офиси и да спасят археологията отдолу. Още с началото на проекта инвеститорите пропуснаха да уведомят съответните институции, тъй като мястото попада в зоната на архитектурно-археологически резерват и следва да бъдат направени разкопки, преди да стартира изпълнението на нов строеж или ремонтни дейности. Така или иначе, строежът бе спрян, а археолозите влязоха в имота, за да го проучат. А онова, което се появи в най-долните пластове, изненада всички.

Находката на лятото

Находката на лятото. Така специалистите определят откритията край Тунела. Пловдив е град с хилядолетна история и съответно има своята динамика на развитие. Небет тепе и като цяло Трихълмието е център на обитавана територия през  почти всички периоди. Въпреки това обаче каква е големината на града, за кои епохи, какъв е характерът на  заселването в отделните райони- за нас е неясно и е въпрос на археологически проучвания, за да уточним кои са периодите на разцвет или големи кризи на населеното ни място. Е, разкопките в полите на Стария град дават именно тази така важна информация.

Средната бронзова епоха до скоро е била много проблематичен период като цяло в българската археологическа наука. До тази година за цяла Южна България имаше не повече от 2-3 обекта, където този период със сигурност е бил разпознат. До преди няколко години дори съществуваше сериозна дискусия в средите въобще какво се случва в Средната бронзова епоха. Дали такъв период въобще трябва да се разглежда, възможно ли е населението да мигрира нанякъде за по-дълго време. Всъщност такива тъмни периоди, както ги наричат в археологията, са най-често резултат на нивото на проучвания на специалисти. Разбира се има кризи, спадове в развитието на всяко общество. Тогава материалните останки са трудно доловими археологически особено, когато се касае за период, отдалечен от нас във времето, обществата са на по-малки групи, жилищната архитектура и селищата са по-малки, остават бегли следи. Движимите паметници като керамиката и други предмети носят характеристиката на следващия или предходния период, без да имат нещо съществено, което да ги отличава и поради това остават за дълго време неразличими за археолозите. През последните години, няколко обекта в Тракия бяха разпознати с материали от Средната бронзова епоха. Изключително ценното в случая обаче е, че за първи път се разпозна и в Пловдив.

Приносът на този обект е изключителен, тъй като там е разкрит един пласт с дебелина над метър и половина, с останки от жилищната архитектура, които са били основно дървени къщи, изградени върху дървени платформи, които да осигурят изолация между глинестия терен, податлив на водните течения. Водата е слизала от тепето и по този начин това архитектурно решение е създавало по-големи удобства. Важното в случая за обекта е, че липсва обитаване в тази част на тепето през предходната Ранна бронзова епоха, както и през следващата Късна бронзова епоха и така всички материали от този пласт със сигурност се отнасят за проблематичния период на Средната бронзова епоха.

Оттук нататък обектът ще бъде еталон за по-нататъшни проучвания в цяла Южна България, а вероятно и в цялата страна. Още по време на разкопките значимостта бе оценена от археолози, както от България, така и от чужбина, които посетиха обекта, разгледаха ситуацията и откритите артефакти и бяха впечатлени от новата информация и този археологически шанс, който имаме, казва Божинова.  

Другите периоди

Другият период, който специалистите разкриват на обекта, е Късноелинистическият и е не по-малко важен за града. Това е периодът между Тракийския Филипопол и Римския Тримонциум. Когато реално властта на траките отслабва, за да дойдат римляните и да установят един от най-големите градове на Балканския полуостров именно тук. До тази година на отделни места са открити някои предмети, които се отнасят към Късноелинистическия период, но те не доказваха наличието със сигурност на постоянно обитаване. Докато в случая имаме отново запазен пласт от този важен период. Отново къщи с дървена и глинобитна конструкция. Огнища, сред които есхарии, които са украсени  огнища, служили за домашни олтари. Освен останки от жилищната архитектура, интересно съоръжение е и един доста голям ров, който слиза от високите части на тепето към неговото подножие. Този ров е с триъгълно сечение с дълбочина над метър, метър и петдесет, като освен за отводняване той е имал и по-сложни защитни функции, тъй като от двете му страни са се разкрили останки от външната страна на глинобитно съоръжение, а от вътрешната – масивна структура от големи каменни блокове.За съжаление обаче археолозите не могат да кажат повече за ролята на този ров , тъй като са необходими повече проучвания в съседните парцели, за да се проследи с какво би могъл да бъде свързан.

Като едни най-интересните находки, открити при работата по Елинистистечкия период, освен частите от есхарии, са намерени и множество фрагменти от преносими огнища, наричани още главнярници, също бронзови монети, бронзови фибули, които са безопасни игли или брошки, с които траките са закопчавали дрехите си вместо копчетата, които използваме днес.

Освен много важните разкрити нови периоди, на обекта са намерени доказателства за наличието на още няколко епохи. Следващият период на обитаване в тази част на града е периодът на Античността или Късноримският период от 3-4 век. Като цяло Римският период и Късноримският период, са времената на разцвет за целия град и е съвсем нормално всяка площ около Трихълмието да е била усвоена. Новото, което специалистите разбират, е за какво е била използвана тази част на тепето, което иначе до сега изглежда като неприветлива и неподходяща за обитаване част, предвид северозападното изложение, ниските части и близостта на реката, което предполага, че тази територия е била заливана периодично от Марица. Откритите материали от този период не свидетелстват за постоянно обитаване, а през втората половина на четвърти век, теренът е бил използван за гробище. В рамките на парцела са намерени около десет гроба. Некрополът е християнски, което специалистите разбират от трупополагането  запад-изток. Някои от гробовете са покрити с керемиди, като поставянето им е по специфичен начин, характерен за периода.В някои от гробовете и по-специално детските, погребаните са с накити -обеци, пръстени, сребърни, златни, бронзови, с допълнителна украса от стъкла, които позволяват да бъде прецизирана датировката на некропола към втората половина на четвърти век.

Историята на обитаване на обекта не спира до тук. Следващият период е отново интересен и е на друг голям разцвет за града и това е във времето на Зрялото Средновековие или 12 век, когато градът отново е бил блестящ и по територия е достигал големината на римския Тримонциум. Средновековният Пловдив се е простирал на огромна площ и за нас не беше изненада да открием останки от това време и тук. Средновековният пласт обаче за съжаление бе почти изцяло унищожен  от изкопни дейности, извършени от строителите преди начало на археологическите проучвания, разказва Божинова. Пласт с дебелина над метър, наситен с деструкции от масивни сгради личеше в профилите, оформени от изкопа, направен от строителите преди началото на проучването. Тухли и керемиди, намерени в ями, са запазени за археолозите благодарение на факта, че са били вкопани дълбоко в по-ранните пластове.Всичко това доказва, че тази част  на тепето е била обитавана, вероятно за жилища или някакви други постройки през 12-ти и началото на 13-ти век.

Според някои от изследователите на Пловдив именно в тази част се локализира известният от изворите Латински квартал, или Латинската крепост, което Елена Божинова казва, че не е невъзможно. Изключително представителни бяха  откритите материали в проучените ями, сред които са части от вносни предмети от Византия, а вероятно и от други райони, различни от Пловдив, но тепърва ще се прецизира произходът на всички артефакти. Всичко това би могло да потвърди тезата за разполагането именно тук на Латинския квартал, пояснява археоложката. От изворите знаем, че кръстоносците  на път за Йерусалим са минавали през Пловдив и са отсядали в града. Сред тях много ордени, сред които и небезизвестният Орден на тамплиерите. За съжаление обаче тази информация е завинаги изгубена специално за този парцел и няма да можем да кажем със сигурност дали действително това е Латинският квартал или не, завършва Елена.