„Светкавици
Баща ми поправя небето“
Радослав Чичев представи новата си книга „Светкавици“ в литературен клуб Spirt & Spirit в Петното. Поезията е много лична и белязана от загубата на бащата на писателя.
„Книгата е за загубата, за баща ми. Втората част от книгата се казва „Разговори“ и тя е посветена на него. В първата част присъстват сезоните. Това донякъде е и любовна книга, защото голяма част от стихотворенията са писани за жена ми. Интересно е това преплитане, поне за мен – в този период, в който съм написал книгата. Преплитането на загубата и нещо, което те дърпа напред, вярата.
Преди една година представих ръкописа на едно четене и забелязах, че почти във всяко стихотворение присъства думата „сърце“. Първата част на книгата е озаглавена така. Мисля, че сърцето задава ритъма. Някак и самата дума е такава – то е центърът. Тия стихове преминават през него“.
Радослав Чичев разказа още, че е имал щастливо детство и след смъртта на баща си започва да цени повече земята под краката си, да се съсредоточава повече върху това, в което вярва и мисли, че е ценно.
Стихосбирката завършва със стихотворението:
„Светкавици
Баща ми поправя небето“, което е писано на Камен бряг през лятото. „Беше драматично като изживяване, защото мислих за баща ми, бях на брега, на скалите и в тоя момент виждах огромни светкавици, които падат в морето в далечината. Така свързах двете неща. А той беше майстор и обичаше да поправя всякакви работи, темпераментен човек. И си казах: „Ето, той пак поправя нещо и се ядосва…“
За книгата „Светкавици“ Марин Бодаков казва: „Стихотворенията са разтърсващи. Нежност, прямота, сдържаност, отчаяние, могъщество – всичко в няколко реда, в един ред. У нас много се лъже – и това минава за литература. А Радослав Чичев ни дарява сърдечни истини. Не бърза. И живее вместо баща си.“
Радослав Чичев е радиожурналист, водещ на предаванията „Аларма“ и „Артефир“ по програма „Христо Ботев“ на БНР. Автор е на стихосбирките: „От прашинката на деня“, за която през 2012 г. е отличен с бронзов „Пегас“ на „Южна пролет“ в Хасково, на „Сърцето на ловеца е лисица“ и на „5.6“. Както и на пиесите „Колекционерката“, „Траевремене“ и „Звездата на Планк“. През 2012 г. е победител на Фестивала „София: Поетики“.
