Критики към идеите за Небет тепе и подкрепа за Източната порта на общественото обсъждане

Недоволството сред пловдивчани беше предимно срещу контролирания достъп до сакралната за Пловдив крепост на върха на хълма

Огромен интерес сред хората за идеите на Общината, с които ще кандидатства за финансиране за Небет тепе и Източната порта

Над 3 часа продължи обсъждането на проектите за Небет тепе и Източната порта и съпътстващите – изграждане на Туристическо-информационен център до Източната порта и подходи към Небет тепе. Мегапроектът за културна инфраструктура по програма „Региони в растеж“ на ЕС „По крепостните стени на Филипопол“ беше представен пред над 100 пловдивчани в залата на Общинския съвет. Мненията бяха разнопосочни, като все пак обединяваща нишка беше критиките на пловдивчани към идеята върхът на Небет тепе да бъде ограден и с контролиран достъп, както и подкрепата и аплодисментите за проекта за Източната порта.

4-те акцента от проекта бяха представени и обсъдени поотделно. Пръв беше проектът за Небет тепе на арх. Румяна Пройкова. Пред пловдивчани обаче застана Жана Джугаланова, тъй като арх. Пройкова е извън страната. За обсъждане обаче не бяха представени никакви визуализации – поради липса на време и скоростно обявеното обществено обсъждане такива не са били подготвени и са представени стари визуализации на проекта, разработен през 2011-а и доосъвременен през 2016-а година.

Джугаланова обясни, че проектът предвижда предимно консервация. На много места от крепостните стени на Небет тепе такава не е извършвана и на места ще се изгради консервационен зид, но минимален – не повече от 20-30 см. Този проект изцяло се базира на реставрация, консервация и експониране на автентични и съхранени до днес части с минимални намеси по археологията, подчерта Жана Джугаланова. Намесите най-вече ще бъдат в сигниране на настилки, които да разкриват какво е имало на дадените места по сакралния за пловдивчани хълм. Максимално ще се запази автентичната субстанция, и няма да се допускат никакви хипотези, уточни Джугаланова.

На няколко места се предвиждат съвременни намеси. Защитно покритие от метал и стъкло – заместващо досегашното – ще се изгради над щерната, такова ще има и около тайното стълбище (потерна) и за хранилището. Целта е да има изгледна площадка към града. Голямата кула ще се консервира, като дейности по нея ще има предимно по основите за укрепване, а на върха ще се добавят метални елементи, нужни да щрихират новия консервационен градеж, който няма да бъде повече от 30 см.

Сериозни критики предизвика планирането на обслужваща сграда, която да бъде долепена до калкана на къщата на Иван Самоковеца. Самата къща е недвижима културна ценност, а на въпросния калкан има и сграфито от Иван Кирков. Изграждането на нова сграда там не бе прието добре от пловдивчани. Самата идея за тази обслужваща постройка също не се хареса на обществеността – целта е там да има трафопост, който да захранва система „Звук и светлина“. Според посетителите на общественото обсъждане, обектът е достатъчно атрактивен и без такава добавка към него и съответно и постройката е ненужна.

Критики бяха отправени и към начина на представяне. Поради липсата на визуализации много от хората останаха ненаясно какво точно се представя и как ще изглежда обектът след дейностите. Въпросите ни станаха повече, отколкото преди представянето, трябва да видим визуално какво ще има, за да коментираме, сега нищо не видяхме, коментира Борислав Инчев от ВМРО.

Най-голямо недоволство обаче бе изразено срещу идеята обектът в крайна сметка да бъде ограден и с контролиран достъп. Той трябва да остане свободен за всички , това е сакрално място за града, коментираха дошлите на обсъждането граждани. Главният архитект Димитър Ахрянов подчерта, че това за момента е спорен въпрос и администрацията мисли да върви в друга посока, т.е. към отваряне на целия обект за свободен достъп.

За разлика от проекта за Небет тепе, всички бурно аплодираха проекта за реставриране, консервиране и експониране на Източната порта, който беше представен от археоложката Мая Мартинова и архитект Галина Пировска. Идеята за експониране на другия знаков обект е с изцяло, почти на 100% автентични материали, намерени на място. Основен акцент в него ще бъдат 35 ключови пластични елемента от обекта. Проектът предвижда издигане на общо 5 колони с автентични капители и основи, плюс поставяне на автентични фризове. Източната порта ще бъде оградена като самостоятелен археологически обект.

Третият сегмент от общия проект е Туристическият информационен център в непосредствена близост до Източната порта. Той бе представен от архитект Ива Стоянова, която разходи гостите на обсъждането из идеята за изграждане на нова сграда със съвременна визия на площ от 162 кв. м. Целта е в близост до археологическия обект да се изгради сграда със статут на временна постройка, която да води диалог между съвремието и миналото. Туристическият информационен център ще включва гише за обслужване на туристи, кафе сладкарница и модул с тоалетни и платформа за временен достъп до Източната порта.

По-възрастните колеги на Стоянова не харесаха идеята, като подчертаха, че представената визия се превръща в акцент в проекта и се натрапва, за сметка на основния комплекс- археологическият. По-младите пловдичани обаче подкрепиха идеята за съвременен център, разбраха и оцениха идеята за диалог между съвремието и археологията.

На финала идеята си представи и ландшафтен архитект Станимир Шаламанов, който представи проекта за подходите към Небет тепе – източен (зад ресторант Рахат тепе) и северен (откъм Семинарията), като подчерта, че състоянието и на двата е изключително лошо. Този проект включва възстановяване на съборени подпорни стени, пренареждане на настилките, и премахване на самонастанилата се растителност. Проектът включва и засаждане на ново нискохраство и надпочвено озеленяване.

Очаквайте още подробности от обсъждането и представянето на идеите утре