Драгите ни бомбоубежища и прахта по тях

Прочетете какво се случва с бункерите в Пловдив в старта на поредицата на младото ни перо Поли Петрова

Поли Петрова

Напоследък в името на изкуството бяха възродени много места, носещи аромата на миналото, като започнем от Баня Старинна и стигнем до Тютюневите складове. Но има още един тип пространство, което се крие под носа ни, а голяма част от нас го подминават редовно, забравили даже за съществуването му. За драгите бомбоубежища става въпрос. Времето си минава, а те прашасват.
Решихме, че е време да разберем какво се случва реално с тях и се обърнахме дирекjно към Гражданска защита. Ето какво ни отговориха те, и по-конкретно инж. Тодор Драголов, инспектор по Защита на населението към пожарната. Той бе повече от детайлен и обстоен, за което се радваме, тъй като и ние, а и вие получавате цялостна представа за съдбата на тези безценни, поне според мен, имоти. Ние ще проследим историята на всеки един от бункерите, а първия в поредицата ни е „Черната дупка“. Ето и детайлите от инж. Драголов от Гражданска защита:

1. Колко бомбоубежища има в град Пловдив и пловдивската община?

●За бомбоубежища биха могли да се използват всички избени помещения, подземни паркинги и гаражи, подлези и други, които осигурят непосредствена защита при евентуални въздушни нападения. Тези съоръжения при нужда могат да се преустроят за защита на населението и при други опасности.
Изградените в средата на миналия век инженерни съоръжения представляват колективните средства за защита и са 2 вида:
– скривалища и противорадиационни укрития (ПРУ).
– Колективните средства за защита- са и подземните инженерни съоръжения, проектирани, изпълнени и въведени в експлоатация с двойно предназначение:
–  основно (мирновременно) – метрополитен, гаражи, тунели и други;
–  допълнително – като Колективните средства за защита.
Разчетното време за престой в Колективните бункери е от един до десет дни.
Скривалищата са най-надеждния вид защитни съоръжения. Те осигуряват защита от:
конвенционални средства (бомби, снаряди и др.);
всички поразяващи фактори на ядрения взрив:
– действието на въздушната ударната вълна, проникващата радиация, радиоактивното заразяване, светлинното излъчване;
– бойни и промишлени отровни вещества;
– бактериални средства;
– въздействие на високите температури при пожари и продуктите на горенето им.
скривалищата са предназначени са за укриване на населението при военни конфликти и промишлени аварии. Те осигуряват защита от:
радиоактивно замърсяване;
намаляват проникващата радиация;
частично могат да защитават от други поразяващи фактори.

В  скривалища с капацитет до 50 човека се предвижда естествена вентилация, а за тези с капацитет над 50 човека – принудителна вентилация, като за целта се използват филтри за пречистване на въздуха.
В почти всички избени помещения на жилищните блокове, в къщи и вили, строени в периода 1970-1990г., има предвидени помещения за скривалища. Предназначението им е да приютят за известно време живущите. Те имат метални врати и капаци на прозорците с гумени уплътнения, но липсва принудителна вентилация. Като цяло малка част от тях са запазени в добро състояние.
След 1990г. отпадна задължението на инвеститорите да предвиждат скривалища във всяка сграда. От друга страна една съвременна дограма осигурява много добра херметизация на помещенията.

●На територията на областта има разположени 36 бр. скривалища и скривалища, които са публична държавна собственост и се стопанисват от пожарната. От тях 34 бр. са разположени в община Пловдив, а 2 бр. са в община “Родопи”.
„Под тепето”, в подножието на хълмовете се намират най-големите и атрактивни съоръжения в града.
На територията на община Пловдив има също 20 бр. обектови колективни бомбоубежища. Същите са собственост на частни фирми, община Пловдив и държавни ведомства и са предназначени за укриване на работещите в съответните фирми.
В общините извън Пловдив има над 25 бр. бункера.

2. В какво състояние са тези бомбоубежища?

Техническото състояние на бомбоубежищата е различно и зависи от много фактори, не на последно място от които са финансовите възможности на собствениците. Част от бункерите са поддържани и са в добро състояние, други се нуждаят от извършването на значителни ремонти на ограждащата конструкция, на монтираното ел., машинно и В и К оборудване.
За извършване на дейностите по техническо обслужване, проверки и ремонт на КСЗ се назначават звена за обслужване съгласно разпоредбите на Наредба за реда за изграждане, поддържане и използване на бомбоубежищата от 2009г.
Техническото състояние на бункерите се проверява от служители в пожарната. Звеното, отговарящо за обслужването и ремонта на КСЗ-МВР, както и за проверките на обектовите съоръжения в областта, е в състав от … двама човека.

3. Кой отговаря за поддръжката им?

Дейности, свързани с поддръжката и контрола на бункерите, са регламентирани в посочената Наредба. За поддръжката на съоръженията отговарят собствениците, като в някои случаи конкретни задължения могат да имат ползвателите или наемателите.
Най-важното условие за поддържане в добро техническо състояние на бомбоубежищата е осигуряването на изправна вентилация (принудителна и естествена) и нормален температурно-влажностен режим. Препоръчва се поддържането на температура 10-16оС през зимата и 18-25оС през лятото, както и относителна влажност на въздуха съответно до 70 и 80 %. Освен проверката за изправността на системите и агрегатите в бункерите се обръща внимание за състояние на документацията, за наличието на противопожарни средства, аптечки и др.

4. Каква част от тези пространства за укритие се използват за нещо? (например като заведенията Скалата и Даяната)

Към момента в 5 бр. КСЗ-МВР има наематели. При предоставяне на съоръженията под наем в съответните договори задължително се включват клаузи за незабавното им предоставяне за укриване в случай на нужда.

5. Преди учениците са имали часове по гражданска защита, сега от къде хората могат да научат къде да потърсят подслон в случай на авария?

Продължава обучението на ученици и студенти за действията при различните видове бедствия. То се извършва в Информационно – образователния център, намиращ се между сградите на Радио Пловдив и на Телевизията. Провеждат се занятия с ученици от І-ви до Х-ти клас по утвърдена програма от МОНМ. Обучението протича под формата на лекция, прожекция на филм по дадена тематика или показ. Учениците нагледно се запознават с различните видове индивидуални средства за защита, бомбоубежищата и правилата за ползването им.
Ежегодно се провеждат ученически състезания на общинско, областно и национално ниво, където учениците демонстрират своите знания и практическа подготовка.
На проведеното през 2011 г. национално ученическо състезание в гр. Монтана отборът от област Пловдив зае първото място.

6. Също така, в случай на бедствие, кой според вас би потърсил подслон в бомбоубежището и до колко това действие би било уместно?
   
Колективните бункери за население са предвидени за укриване при живущите в намиращите се в близост сгради. За съжаление процентът на осигуреност е явно недостатъчен. Докато в някои средноевропейски държави осигуреността достига 90%, у нас тя обикновено се изразява с едноцифрено число.
По време на събитията през 2003г. някои частни лица сами дооборудваха част от избените си помещения.

7. Тези бункери, които не се използват за нищо реално могат да влязат в употреба по всякакъв начин, имате ли някакъв план за тези пространства?

Независимо от това дали бомбоубежищата имат или не мирновременно приложение те следва да се поддържат в изправност от собственика. За целта периодично се  извършват техническо обслужване  и ремонт на оборудването.

8. От кога са поставени решетки, обезопасяващи входовете на бомбоубежищата?

Решетки на 2 бр. от отделно стоящите съоръжения в Пловдив са поставени през последните 5-6 години. При други две скривалища са поставени обезопасителни решетки на аварийните изходи.
Причините за това са извършени кражби и посегателства.