Те са малко на брой, слабо финансирани и с ниски заплати, сочат данните от национален икономически анализ
В края на 2017 г. българските народни читалища са вписани в Регистъра на добрите практики за опазване на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. Това признание подчертава ролята на читалищата (над 3600 в страната) като уникални институции, съхраняващи традиции, култура и просвета от Възраждането до днес. На този фон
Пловдив е сред общините с най-слабо развити и най-недофинансирани читалищни мрежи
Пловдив е сред общините с най-слабо развити и най-недофинансирани читалищни мрежи в България спрямо броя на жителите. Това показват данните от първия по рода си национален икономически анализ на читалищната система, представен от Фондация „Народни читалища“ в партньорство с Института за пазарна икономика и с подкрепата на Фондация „Лъчезар Цоцорков“.
Изследването обхваща 3 597 читалища в страната и за първи път предоставя детайлни сравнителни данни за всички 265 общини чрез нови цифрови инструменти – интерактивна карта и общински барометър.
28 читалища за втория по големина град
В Пловдив функционират 28 читалища – всички в градска среда, сочат данните на анализа. Според сайта на община Пловдив те са 25.
Те изглеждат по различни начини.
Това означава едва 0,8 читалища на 10 000 жители при средно 5,5 за страната – с над 85% по-ниско покритие от националното ниво.
За децата и възрастните хора ситуацията е още по-тревожна:
- 0,6 читалища на 1000 деца под 15 г. (средно: 3,9)
- 0,4 читалища на 1000 жители над 65 г. (средно: 2,4)
На практика Пловдив осигурява в пъти по-слаб достъп до читалищна дейност именно за групите, които най-често разчитат на нея.
Почти пет пъти по-ниска субсидия на човек
Общата държавна субсидия за читалищата в Пловдив за 2025 г. е 1 642 620 лева. Разпределена на глава от населението, тя възлиза на едва 4,79 лева на човек при средно 23,37 лева за страната – с близо 80% по-ниско финансиране.
В периода 2021–2023 г. в Пловдив не са отпуснати никакви нови щатни бройки за читалищата – допълнителен сигнал за системно неглижиране на сектора.
Високообразовани кадри на ниски заплати
Въпреки слабата подкрепа, пловдивските читалища разчитат на изключително квалифициран персонал:
- 87,2% от служителите са с висше образование (средно: 48%)
- 88,9% от читалищните секретари са с висше образование (средно: 24,1%)
Средният осигурителен доход обаче е едва 820 лева при средно 1028 лева за страната. Така висококвалифицирани специалисти поддържат културния живот в града при значително по-ниско заплащане.
Голям културен център, слаба читалищна мрежа
Данните очертават сериозен структурен проблем: вторият по големина град в България и бивша Европейска столица на културата разполага с една от най-слабите читалищни мрежи спрямо населението и с едно от най-ниските нива на държавна подкрепа на човек.
В комбинация с ниските заплати и липсата на нови щатове, това поставя под въпрос устойчивостта на читалищната дейност в Пловдив и отваря сериозен обществен и политически дебат за ролята на държавата и общината в поддържането на достъпна култура.
