ГласовеМнения

Стоян Терзиев: Непродуктивен поет съм, обичам думите да отлежават

Стоян Терзиев е дългогодишен журналист в Българското национално радио, който освен тази си работа, пише стихове. Чисто статистически с него изчислихме, че създава по 7 стихотворения на година. Казва, че не е от продуктивните поети, а обича думите да отлежават във времето и тогава да си намират място в книжен носител. Най-новата му книга излезе в края на 2016-та година и е наречена „Сезонът на водните кончета“. В нея четем няколко посвещения, запознаваме се с един мим, който описва различни състояния и хора, усещаме връзката между музите и поетите, и се докосваме до мистериозната и опасна принцеса Атех, която тайно омайва писателя. С тази стихосбирка Стоян Терзиев допуска читателя толкова близо до себе си, както не го е правил с нито една от предишните си книги – „Бяло хайку или по няколко думи на три реда“, „Сънят на Пеперудата“ и „Устоимо“.

Интервю на Славена Шекерлетова

Кой е сезонът на Водните кончета и ти в този сезон ли си?

Да, в този сезон съм. Това е най-хубавият сезон – сезонът на любовта и на ниско прелитащи водни кончета, но да не се бъркат с морските кончета. Водните кончета са насекоми и имат много красиви наименования – Ромолниче, Зеленооко омайниче и други.

А от какво се омайва Стоян Терзиев?

Твърде често се захласва по Камен бряг, по Кенет Уайт, по реката – неслучайно, израснал съм край Марица и сега като гледам как режат тополите ми става болно.

Има доста бележки под линия в книгата, това по-рядко се среща в поетични книги.

Позволих си и за първи път бележки под линия. Понякога поезията става твърде абстрактна, ако не я поясниш. Когато моят племенник прочете стихотворението за Изео, той каза, че не знае какво е това, за инсталацията на Кристо също повдигна рамене. Трябваше да уточня кой е Кристо, какво е Изео и как се чувствам аз. И това, че човек може да се чувства добре и край не толкова шумна инсталация, а и сам край малка рекичка край Караагач (име на Китенска река), готвейки си боб чорба и хранейки патетата, които са като лебеди от Тюйлери (дворец в Париж).

Любов по никое време
                      На Атех, хазарска принцеса

Писачът на любовни писма
беше затворил кантората си.
То моето любов ли е?
По никое време…
Под езика ми
пощенска марка.

Кантората на писателя на любовни писма затворена ли е още?

Тук ми напомняш, че тази книга можеше да се казва и „Любов по никое време“, но моят редактор Людмила Борисова отхвърли тази идея, защото каза, че „Любов по никое време“ носи отрицателна конотация за любовта като послание. Затова избрах твърде ведрото пърхане на водни кончета в заглавието. А кантората си е затворена някъде там в миналото.

Каква е ролята на мима в тази книга, който се появява доста често, опитвайки си да обрисува състояние?

Именно мимът разделя книгата на няколко части. Неговата роля е много съществена, защото той без думи изразява състояние, същност и е като антипоезия.

Кое е най-силното състояние на мима тогава?

Мисля, че няма да може да опише любовта.

МИМЪТ 2

Помолен да опише
животът на Ван Гог,
мимът се втурна да търси бръснач.

Цялото интервю четете в КАПАНА.БГ

Дежурен Редактор

Екип на Под Тепето - Наистина Пловдив

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина