Участниците и организаторите са планирали срещи, дискусии, лекции и опознавателни пътувания както в региона на Пловдив, така и в определени местности в Родопите
Темата на тазгодишното издание е „Чужденци и съседи”, участват представители на България, Босна и Херцеговина, Германия, Зимбабве, Иран, Италия, Китай, Конго, Норвегия, САЩ, Турция и Япония
За четвърти пореден път Пловдивският университет „Паисий Хилендарски” е домакин на Балканското лятно училище за религии и обществен живот (BSSRPL), което ще се проведе от 2 до 12 юли 2017 г. в град Пловдив и в родопското село Загражден. Това обяви директорът на училището проф. д-р Мария Шнитер.
Балканското училище е своеобразен дъщерен проект на Международните училища за религии и обществен живот, които са част от глобалната мрежа на CEDAR (Communities Engaging with Difference and Religion). Съорганизатори на лятното училище са ПУ „Паисий Хилендарски“, в частност Философско-историческият факултет (ФИФ), и Университетът в Бостън, щата Масачузец, САЩ.
Изхождайки от идеята, че религиите и религиозните идентичности имат централно място в живота на индивиди и общества, а съвременният свят е все по-разнообразен и взаимосвързан, лятното училище е форум за опознаване на различията, за създаване на положителни нагласи към другостта и за практическо овладяване на стратегии за живот и съвместна дейност в културна среда на многообразие. В тази връзка участниците и организаторите са планирали срещи, дискусии, лекции и опознавателни пътувания както в региона на Пловдив, така и в определени местности в Родопите. Дейностите на лятното училище включват и т. нар. лаборатория за практически приложима толерантност и разбиране на различни политически идеи, морални вярвания и лоялност, разказа проф. Шнитер.
Темата на тазгодишното издание е „Чужденци и съседи”. Светът днес, както в Европа, така и другаде, все по-често се сблъсква с предизвикателствата на различията. Вследствие на миграционните потоци през граници и континенти изпълненият с трудности и неволи път на икономически мигранти, политически бежанци и вътрешно разселени лица (ВРЛ) приковава вниманието на хората, овластени да взимат решения, както и на гражданите по цял свят.
Случаят на бежанците, мигрантите и ВРЛ е краен пример за едно далеч по-широкоразпространено явление, а именно на това да живееш сред чужденци – в големите и малките градове, в селата по света. Процесът на модернизация разруши относително хомогенния състав на по-ранните форми на социален живот. Индустриализацията и движението към това, което понякога наричаме пост-индустриални общества – в Западна Европа, в пост-социалистическия свят, както и другаде – са свидетели на нарастващо разнообразие на населението и на така наречената „експлозия на различията“ на най-различни нива.
В продължение на векове Балканите се характеризират с многообразна и сложна смесица от религии, нации и етнически групи; с ортодоксални и хетеродоксални вери и вярвания, практики и начини на живот. В този калейдоскоп от населения предизвикателствата, които отправя чужденецът, животът редом до чужденец, е наразривна част от обществата на Балканите. Живот заедно, понякога в противопоставяне, понякога в диалог, конфликт, игнориране или ангажираност ни дава една богата палитра на модуси за „справяне“ и приемане на многовековна реалност, която има различни проявления в различни исторически периоди и на различни места. Като се имат предвид съвременните миграционни кризи в Европа, както и централното място, което Балканите заемат „по пътя“ към Западна Европа, темата за съседите и чужденците е комплексно значима за настоящето ни.
Сред основните лектори и докладчици от страна на организаторите са директорът на CEDAR Адам Селигман, професор по религия в Бостънския университет и научен сътрудник в Института за култура, религия и международни отношения, директорът на BSSRPL Мария Шнитер, професор по науки за културата от Философско-историческия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски, Мария Финангер – преподавателка, работеща с деца мигранти в Норвегия, както и някои от изтъкнатите специалисти по темите на училището от българските академични среди и от неправителствения сектор, като Соломон Паси от българския Атлантически клуб, Таня Рейтан от Асоциацията за бежанци и мигранти в България, изтъкнатите правозащитници Михаил и Катина Екимджиеви, докторантите на ФИФ Димитър Панчев, Красимир Асенов и Свобода Стоева.
За участниците са организирани прожекции на филми, дело на режисьори като Менахим Даун и Орин Рудавски, Цветан Марангозов, Йесим Устаоглу и Михал Павласек. В програмата са предвидени още посещения до църквите на различните християнски деноминации, джамиите и синагогата в Пловдив, храмове в Родопите, както и учебна екскурзия с цел теренно етнографско проучване до село Загражден, област Смолян. В продължение на пет дни, пристигайки като чужденци на терена, участниците се надяват да общуват по-отблизо с жителите на село Загражден, както и да се поучат от техните разбирания за съседство, приемане и опознаване на чуждия. Програмата предвижда и еднодневно посещение на бежанския лагер в гр. Харманли със съдействието на Държавната агенция по бежанците.
В новото издание на Балканското лятно училище участват представители на Босна и Херцеговина, България, Германия, Зимбабве, Иран, Италия, Китай, Конго, Норвегия, САЩ, Турция и Япония.
