Тригодишен проект събра журналистическите разследвания на корупционните практики от прехода
Пълна енциклопедия на корупционна България в годините на прехода. Това представлява общият труд на Едвин Сугарев, Христо Христов и Петър Бучков, събран в изданието „Корупционната България. Том I. 1989-1997”, която ще бъде представена в Пловдив този четвъртък в библиотека „Иван Вазов” от 18.30ч. лично от един от авторите и Libertarium Civil Association. Между кориците са събрани част от резултатите от журналистически разследвания в рамките на тригодишен проект „История на корупцията в България в годините на преход към демокрация /1989-2016/”.
„Ако трябва да обобщим своите мотиви за реализацията на настоящия проект, то те са следните: широкото разгръщане на корупционните практики във всички сфери на обществения живот, липсата на реални усилия от страна на държавата да обуздае този процес, практически неработещата съдебна система и драматичната липса на справедливост са сред най-сериозните фактори, които спъват развитието на гражданското общество и предизвикват мащабна емиграционна вълна, която изправя страната пред демографска криза. Наличието на постоянно присъстващи корупционни скандали, засягащи премиери, министри и народни представители – както и фрапиращият отказ да бъде потърсена отговорност за извършените от тях престъпления, девалвират не само демократичните ценности, но и доверието в политическото като цяло“, отговаря на въпроса „Защо?” Едвин Сугарев.
„Голямото предимство на този изследователски труд се състои в това, че събира на едно място поредица от корупционни афери, които, обединени на едно място, демонстрират последиците от корупцията, изкривяванията в цялостната обществена среда и възпроизвеждането на тези практики на по-високо равнище. За мен като историк, друго предимство на това изследване е, че опровергава мнението за обществена амнезия по отношение на тези корупционни практики и афери. Едва ли ще има възпиращ ефект спрямо бъдещите корупционни практики, но се надявам поне да разсее убеждението, че те лесно могат да бъдат забравени и простени“, коментира изданието Момчил Методиев.
Корупцията и злоупотребата с власт са основен проблем за България през изминалите вече 27 години от падането на Берлинската стена – и могат да бъдат определени като основна причина за драматичния провал на българския преход към демокрация. Пагубното въздействие на корупционните практики у нас бе многократно идентифицирано в мониторинговите доклади на ЕК и потвърдено с безпрецедентни мерки – като например спирането на европейските предприсъединителни програми по програмата ФАР на 25 ноември 2008 г. България бе визирана от световните агенции като най-корумпираната държава в цивилизована Европа – и като страна, чиято корупция се развива „като рак в тялото на ЕС.
В резултат на всичко това както сред външните наблюдатели, така и сред самите български граждани се затвърди мнението, че докато другите държави си имат мафия, в България мафията си има държава. Българските бизнесмени бяха принудени да разберат, че техните начинания могат да имат успех единствено при добре заплатена политическа или административна подкрепа. Външните инвеститори бяха отблъснати, а непрекъснатото преточване на държавни активи в частни джобове затвърди позицията на България като най- бедната страна в ЕС.
Идеята да се опише прехода през призмата на корупцията е на гражданско сдружение „Либертариум”, а изследователският проект е подкрепен от фондация „Америка за България”.
