ЕКА и НАСА ще разбият космически апарат в луна на астероид

Инженерът Реймън Хуувс е написал код, дълъг 32 м. за кацането на телескопа на кораба „Розета“

Паулина Гегова

Космосът все още е неразгадана част от нашата вселена, с милиони аспекти, които остават забулени в мистерия. Физици, химици и астрономи от цял свят изследват тези аспекти, за да открият нови отговори на стари въпроси. Вчера в Природонаучния музей, лекция за мисиите на Европейската космическа агенция изнесе Реймънд Хуувс – инженер от ЕКА, работил по много от проектите.

Последният завършен е на кораба-сателит „Розета“, върнал се едва преди месец от кометата „67 Чурюмов – Герасименко“. Хуувс е и човекът написал кода за кацане на телескопът, пускат от „Розета“, който е бил дълъг 32 м.

Първото, което Хуувс обясни е, че астрономическите мисии стават чрез телескопи, които записват околната среда и явления. Никой от ЕКА не е отлитал с ракета или подобни, както се случва в киното. Един от най-значимите за учените елементи е слънцето, защото то е един от най-важните фактори за развиване на живот на Земята. То е и също толкова опасно. Точно затова повечето мисии се центрират около него, изучавайки го. Оказва се, че то влияе по различен начин на две планети близки една до друга. Пример за подобно разминаване са Земята и Венера, които са наредени една след друга в соларната система и все пак, вместо да са сходни, Земята е идеална за живот, а Венера е обхваната от газове и облаци прах. Точно заради тези специфики мисиите в слънчевата система са толкова важни – за да разберем защо е изградена по този начин. Тясно свързан е и въпросът с нашата собствена галактика. ЕКА е изстреляла телескоп, кръстен Гая, който наблюдава милион звезди и ги записва в каталог, за да изготви най-точната карта на Млечния път, до сега.

Относно мисия „Розета“, тя трябвало да започне през 2003-та година, като планът бил да се кацне на по-малка комета, но първият тест на сателита не преминал добре и главата на кораба гръмнала. Затова екипът прекратил мисията, докато не намерил друга, по-подходяща и възможна за приземяване комета. Така сателитът излита през 2004-та.

Самият сателит летеше 10 години в космоса. Чак през 2014-та, когато беше на 700 км. от кометата, пуснахме телескопа на повърхността й. Тя е с доста ръбове и кратери и трудно намерихме безопасно място, което телескопът ще може да пробие. След застопоряването, той направи много снимки. Има толкова много данни, че истинската работа тепърва предстои, обясни инж. Реймънд Хуувс.

Самите проекти и данни на ЕКА са свободни и безплатни за всеки, който иска да ги разгледа. Всичко го има в сайта им, като изключим данните за последните 6 месеца, защото все още не са вкарани в системата.

Освен тази мисия, Европейската космическа агенция е провеждала и много други в миналото. По-значими са до Марс; Юпитер, където са открили водни ресурси, под формата на лед; Сатурн и луните му и Венера. Но още нови се планират. Така през 2018-та година ще се проведе мисия до соларната система, за да се научи още за слънцето. През 2022-ра пак ще се отлети до Юпитер, за да се изследва дали има живот във водните басейни на планетата. През 2018-та ще се направи мисия до Меркурии, а когато тя завърши, ще промени историята в учебниците за планетата. Една от най-важните и предстоящи мисии е съвместният проект между ЕКА и НАСА, които ще изстрелят сателити до астероид, за да научат как такъв може да бъде разрушен при евентуална заплаха от сблъсък със Земята. Агенциите смятат да разбият космически апарат в луната на астероида, за да видят последствията, а мисията е наречена АИДА. Резултатите ще се очакват от целия научен свят, а какви ще бъдат те само бъдещето ще покаже.