Структурата на българската икономика позволява тя да бъде засегната в по-малка степен негативно от икономическите кризи въобще. Това предполага негативните икономически последствия, породени от военния конфликт в Украйна, да бъдат по-малки или поне сходни с тези, които ще понесат останалите страни от ЕС. Това заяви проф. д-р Стоян Тотев в пленарен доклад на международна научна конференция на тема: „Икономическо развитие и политики: реалности и перспективи. Предизвикателства и рискове в условията на наслагващи се кризи“. Тя е организирана от Института за икономически изследвания при Българската академия на науките, като в нея участват преподаватели, учени и независими експерти от България, Франция, Румъния и Чехия.
Очакванията за България са да няма цели сектори, които да бъдат сериозно засегнати от кризата, както и да няма значими промени в сравнителните предимства на страната. Проблем могат да имат конкретни производства, които в досегашното си развитие са внасяли суровини и продукти от Украйна и Русия, подчерта икономистът от ИИИ при БАН.
В подкрепа на тезата си проф. Тотев цитира данни на Световната банка, според които сравнителните предимства на родната икономика са в износа на продукти в областта на хранителната, текстилната, шивашката и металообработващата промишленост, както и в износа на неметални минерални продукти. Близки до единица са и сравнителните предимства на продуктите в отраслите на химическата и мебелната промишленост и в производството на пластмасови и гумени изделия, каза той.
С уговорката, че при една продължаваща стагнация в Европа в резултат на настоящата криза дадени индустрии и производства могат да бъдат засегнати, в т.ч. да променят и сравнителните предимства, проф. Тотев подчерта, че поради ниската еластичност на замяна на хранителните продукти, аграрният сектор би трябвало да бъде засегнат в най-малка степен за разлика от развитието на високотехнологичните отрасли. Доколкото те нямат голямо участие в преработващата промишленост у нас, вероятно индустрията ще бъде в по-малка степен „потърпевша“ от кризата в сравнение със средните показатели за страните от ЕС, аргументира се икономистът.
Очаква се услугите да бъдат в най-голяма степен засегнати от кризисните условия, като това ще зависи и от продължителността на самата криза. Известно е, че този сектор се възстановява много бързо при нормализиране на икономическата обстановка. Смущаващ фактор за България би могла да бъде по-голямата продължителност на кризата, специално при туризма и транспорта.
Другият голям проблем пред българската икономика е, че, освен най-ниско конкурентоспособна спрямо страните от ЕС, като цяло тя е твърде енергоинтензивна. Затова в краткосрочна перспектива се очаква войната в Украйна да окаже негативно въздействие върху производства, които използват природен газ, и по-конкретно в реализирането на тяхната продукция. Доколкото подобни трудности ще изпитват и други страни от ЕС, не може да се очаква България да има сериозни проблеми поне на европейския пазар, обясни проф. Тотев.
В този смисъл препоръката на икономиста е да се провежда „разумна“ икономическа политика, насочена към стимулиране на онези отрасли, за които е характерно използването на сравнително по-високи технологии, но и има предпоставка за това на база наличието на техните сравнителни предимства. Друга възможност е в търсенето на развитие в по-високите сегменти на производствената верига, което позволява да се постигне относително по-висока производителност на труда и в ниско технологичните отрасли – през последите години предприятията в България вече подобряват своите позиции в тази насока, смята проф. Тотев.
Участниците в конференцията дискутираха теми като: адаптивността на икономическите политики по време на криза, ефективността на използваните ресурси, предизвикателствата пред единния пазар, промените в международната специализация и конкуренция в ЕС и др. Специално участие в научния форум взе и проф. Лоран Есташи от френската бизнес школа KEDGE, който говори за тенденциите в световната инфлация и геостратегическите хипотези в епохата на инвазията в Украйна.