Австрийският град Линц предлага пример за перфектно запазено архитектурно наследство от Тютюнева фабрика, което в момента е многофункционален самоиздържащ се бизнес и културен център
Културен център, споделено работно пространство, офиси за креативни индустрии и старт-ъпи, място за събития, концерти, всичко това – на самоиздържащ се икономически принцип. Всичко това ще откриете, ако потърсите „Тютюнева фабрика Линц“. И не само: сградата е един от символите на модерната архитектура, с висока защита като недвижима културна ценност, важен двигател както за икономическото развитие, така и за естетическата визия на австрийския град. Символ, но и един от многото световни примери, които Пловдив може(ше) да използва за развитието на своя тютюнев квартал.
Историята
Tabakfabrik Linz – или Тютюнева фабрика Линц – днес е комплекс от сгради приблизително с размера на „сърцето“ на пловдивското тютюнево градче между улиците „Иван Вазов“, „Авксентий Велешки“ и „Христо Ботев“. Най-голямата и ценна сграда е строена в края на 20-те и началото на 30-те години, същинската тютюнева фабрика, огромна шестетажна сграда, проектирана от знаменития Петер Беренс. Той е един от най-важните архитекти на модерната архитектура и Новата предметност, а фабриката в Линц – един от последните му проекти.
Развитието на сградата продължава в следващите години, като са построени допълнителни постройки, които днес са част от комплекса. В началото на XXI век тютюневата фабрика е купена от японски консорциум, но до развитие не се стига и сградата е изоставена – отчасти и заради строгите изисквания на сградата като културно-историческа ценност. Така, през 2009 година, за малко по-малко от 20 млн евро, комплексът е откупен от местната власт в Линц и започва неговият нов живот.
Настоящето
В последните години комплексът се развива като простанство за събития, бизнес, креативни индустрии, култура. Всички тези разнообразни действия, които са изцяло самоиздържащи се и на печалба, са съобразени с културно-историческата стойност на сграда.
Настанилите се там фирми или частни лица плащат наем и цялата структура, заедно с богатата си културна програма, успява да работи на плюс – също както и отделните наематели. Местната община се грижи единствено за материалната културно-историческа част – плаща частично за неща, свързани с поддръжката на наследството.
Примерът
Тютюневата фабрика се намира малко извън центъра на Линц, в посока индустриалната част на града. Всъщност самият град е по-малък от Пловдив и дори е по-скоро сравним с Бургас – населението е малко над 200 000 души. Намира се на Дунав, като за разлика от Пловдив градът не е загърбен и отрязан от реката с голяма градска магистрала, каквито са плановете на настоящата пловдивска управа. Напротив – бреговете на огромния Дунав са голям зелен парк, а покрай него са построени новият музей за съвременно изкуство, залата на операта и други подобни обществени структури.
Tabakfabrik Linz се намира малко по-далеч от тях, но все пак на пешеходно разстояние от центъра – по много подобен начин на пловдивското тютюнево градче, което днес е изоставена и пуста част на града, но е достатъчно близо да се активизира, стига да има политика в тази насока.
А примерът е показателен, че всичко това може да се случи и с отношение към културно-историческото наследство. Сградата в Линц функционира отлично в своя абсолютно оригинален вид. Никой не я е събарял, не е обяснявал, че дограмите от преди 100 години са нефункционални или трябва да се събарят цели етажи, за да се доизградят наново с бетон. Напротив, новите индустрии работят отлично в среда с тухлени пруски сводове или автентичните 30-арски облицовки, врати и прозорци.
Вероятно някой ден нещо подобно ще се случи и в Пловдив – или поне този начин на мислене ще достигне достатъчно много хора, както сред големия бизнес, така и такива в местната власт. Надеждата е това да се случи преди да бъде изгубена цялата история на Пловдив.
