Детство мое реално и опожарено…
Създаването на нещо хубаво, нещо, което да радва очите просто ей така, без да получаваш полза, е рядко срещано явление у нас. Когато това се случи, обаче, то не остава незабелязано. Парадоксът е, че обикновено някой бърза да го разруши. Така се случва и с една дървена къщичка, събираща децата да играят пред блока, вместо да бъдат затворени вкъщи пред компютъра. За една изгоряла детска къщичка, за смазаните торти от кал и как с лека ръка разплакваме децата ни, Величка Караславова потърси Под тепето, за да сподели за поредния безумен акт, извършен от хора, вечно недоволни и оплакващи се от живота, хора, на които дори къщичката за игра им пречи!
Преди повече от 6 години едно младо семейство с две деца от кооперацията, в която живея монтираха в градинката отпред една кокетна дървена детска къщичка. От онези старите – аз съм израстнала с една такава докато ходех на детска градина, имаше ги и в градините, на някои от малкото ресторанти в града, по времето на комунизма… Мигновено това събитие стана известно в цялата махала и дечурлигата- от току-що проходилите до тези в тийн възраст се надпреварваха да се мушнат вътре!
Тези същите съседи преди това бяха облагородили доста мястото, изравниха го, засадиха райграс, купиха и пейка, където да посядат майките… В градинката има и железен лост – там закачаха люлки и мястото се превърна в любима детска площадка- всички сме наясно с недостига на такива съоръжения в града. Направиха и масичка с дървени пънчета за сядане! Хвърчаха топки и пера на федербали, въртяха се въжета, правиха се торти от кал, скачаше се на дама, имаше концерти … А следващото лято техните вече три деца (!!!) и моята дъщеря щяха да отварят в къщичката магазин – да продават картички, гривни … въобще собственоръчно изработени съкровища, баща ми им направи дори табела!
И не става дума за двор, който е ограден и заключен, напротив!
Малко след появата на това слънчево място започнаха и характерните за тези географски ширини моменти – имаше недоволни от детската глъч; имаше докачени от това, че получават забележка, когато идваха да си тупат килимите на железния лост „как така не може – че аз тук си тупам килима от 30 години“ се чуваше често; имаше докачени, като им кажеш, че това не е тоалетна за кучетата им… Как да отговориш на такива хора, аз не знам….
В същото време продължавахме да разхубавяваме това специално за нашите деца място – всяка година съдихме цветя – бяхме подготвени, че ще ги берат, но това не стигаше – изкореняваха ги! Решихме да посадим туи по края, за да има сянка и да се огради един вид – на следващата сутрин вече бяха изчезнали! Удобството на пейката привличаше и много хора, които нямаха деца, а просто търсиха място за раздумка – нищо против, но те оставяха след себе си всевъзможни боклуци! В началото вечер заключвахме къщичката, но след като няколко пъти я разбиха – спряхме! Децата си оставяха вътре играчки, а приходящите оставяха след себе си кочина! И така …. но ние не се отказвахме!
Всички хора, които живеят в района Паспортна служба и ВМИ знаят къде се намира – точният адрес е „Георги Измирлиев“ 17. А в детските разговори се казваше: ще играем на къщичката!
И защото няма ненаказано добро!!! В четвъртък по обед някой реши, че може да я запали! По думите на пожарникарите – умишлено, струпани са боклуци и е драсната клечката! Едва ли някога ще разберем кой го е направил! И поради каква причина – попита ме 8 – годишната ми дъщеря! „Лоши и невъзпитани хора“ – тривиален отговор от моя страна- те рушат, изкореняват, тупат си килимите, разхождат си кучетата там, изхвърлят си боклуците…. а ние „възпитаните“ – почистваме, садим цветя и райграс, поливаме ги… И как да обясня коя е правилната позиция тук и тя от кои трябва да бъде – от тези, които правят къщички или от тези, които ги палят! И не знам дали трябва да обсъждаме „правилна“ или „печеливша“ позиция! Аз за себе си вече съм решила!
Сетих се за онзи човек, който беше почистил храстите около пътя и общината го беше глобила…
Едно от нещата, които ме изумиха най- много в Германия беше следното – има градини с цветя по магистралите, в близост до градовете. Пред тях има маси с ценоразпис и желязна кутия. Спираш, откъсваш си цветя и пускаш съответната сума в кутията!!!! Няма магазин, няма продавач!!!! Същото го има и в селата – семейството произвежда ябълки, слага табела на улицата с цена, влизаш в двора, взимаш си един от приготвените пакети оставяш парите в кутията! Не мога да си представя това да се случи тук! ЩАСТЛИВО си живеят тези хора!
А тук – не само, че ти изкореняват цветята, ами и къщичката ти палят на тръгване!!!!
За голямо съжаление тази тъжна история възпроизвежда случващото се около нас! Ние си посаждаме градина, а някой идва и я превръща в блато! Така ще бъде докато сред нас има хора, който ей така, за кеф, ще си позволят да запалят една детска къщичка!
Без думи…
Може би това са същите деца, някога играли в къщичката, но порастнали и я подпалили за майтап. Тези, които драскат стените със спрейове, чупят детските кътове по парковете, това са същите мили деца, неполучили у дома разбиране, така и ненаучени да живеят в общество, попили индивидуализма и егоизма на възрастните, чиито свят възприемат като враждебен. Отмъщават си за онова, което не са им дали.
смешници…
Нищо не става от нас! Срамота!
Какво да ви кажа….просто сме диво и примитивно племе ,с отвратително съзнание и отвратителен манталитет.Жалко,защото това е упадъкът и деградацията на един народ