Въпросът е принципен- такива паметници на културата трябва да се стопанисват от държавата, а не да се отдават под наем, смятат членове на дружеството
По-дейни писатели не крият, че съсловната организация страда от липса на инициативност
Търгът за Къща Ламартин, който се организира от областната управа, ще се проведе на 4 юли. Десетки подписват петицията в защита на паметника на културата от национално значение, много от тях подкрепят и Дружеството на пловдивските писатели, което най-вероятно ще трябва да освободи обителта си. Членовете му не крият, че 1600 лева без ДДС, каквато е първоначалната цифра за месечен наем в търга, е абсолютно непосилна за дружеството им, което е в обществена полза. Въпросът тук е принципен. Не е дали в къщата ще са писателите, или художниците, или преводачите например. Става въпрос за едни процедури, облечени законово, чиято цел е да доведе до пълна абдикация на държавата от културното ни наследство. Та кой друг да се грижи за перла като Ламартин, ако не държавата. Това е изключителен паметник. След търга има опасност той да бъде заключен само за някакви богоизбрани хора, които плащайки зададения наем да си организират частни партита. Тази къща трябва да бъде отворена за посетители целогодишно. Вътре да върви културна дейност, но истинска, а не облечена в нечие фасадно име. Да, в тежко състояние е Ламартин, но къде са институциите, питат писатели. Отговор, естествено, не чакат. Тъй като институциите не дават сигнали за своето присъствие вече в много сфери от обществения живот.
Хора на словото не крият, че от ръководството на дружеството не са правили сериозни усилия в посока да останат в Ламартин и да развиват къщата като живо културно средище. Каквото къщата отдавна не е.
Факт е също, че паметника на културата се нуждае от ремонт. За което обаче е нужна инициативност. На този етап ние като сдружение нямаме такава. Не сме никак дейни. Това трябва да се промени, а казусът с Ламартин е ясен знак в тази посока. Трябва да се пишат проекти, трябва да се търсят начини за финансиране, за да можем да си позволим да съществуваме като организация, коментират по-дейни писатели, които държат да запазят имената си в тайна, за да не се конфронтират с колеги, но и държат да коментират липсата на инициативност в съсловието.
Alztaaaam-informakion found, problem solved, thanks!
„…Дружеството на пловдивските писатели, което най-вероятно ще трябва да освободи…“ А? К’ви писатели, к’ви ПЕТ ЛЕВА, и то … пловдивски? Не беше ли на СБП тази база, на Съюза на БЪЛГАРСКИТЕ Писателки, а не на Кючук Парижаните, Ленче Ле! Безвъзмездно, че и безсрочно, еха! И ние искаме за ТНТМ-то такава радост, или поне половината от тортата Ламартин!
По-мързелив и безхаберен човек от Начо Христосков не съм срещал. От девет реки вода ще докара, само и само да не свърши работа. Та ако пловдивските писатели разчитат на него да прояви инициатива и да запази къщата, по-добре да запалят по една свещ и да се молят да не им разпадне и дружеството.
Не може цял живот да лежиш и да чакаш на готово. До кога ще питате къде е държавата? Вие с какво се постарахте да запазите обителта си, да я развиете? Не може само с консумиране…