Общината абдикира от Къщата с кулата

Под ножа

 

Сградата отива на тезгяха

След спасителната акция на пожарната и аварийното укрепване на архитектурния паметник на ъгъла на ул.  „Лейди Странгфорд“ и „Антим I“ явно администрацията нищо повече не може да направи за запазването ѝ  

Таня Грозданова

Както Под тепето съобщи преди дни, Община Пловдив планира да се освободи от дълъг списък от архитектурни паметници на културата и то най-вече такива,  в които е в режим на съсобственост. От публикуваната за обсъждане „Годишна програма на Община Пловдив за управление и разпореждане с имоти – общинска собственост за 2018 г.“ е видно, че над 80% от  имотите, описани в частта с намерение за продажба в централната градска част, попадат в тази категория. Списъкът е изключително интересен и както обещахме ще ви покажем всеки от тях.

Първият се крие зад бюрократичното описание „ул. „Антим” І №25, 2/3 от УПИ І432, кв.54-нов по плана на ЦГЧ, с площ от 253 кв.м., ведно със самостоятелни обекти с идентификатор 56784.521.413.1.2, 56784.521.413.1.1, сгради с идентификатори 56784.521.413.2, 56784.521.413.3“ Това е известната Къща с кулата на ъгъла на улиците  „Лейди Странгфорд“ и „Антим I“ в подножието на Сахат тепе.

Знаковият имот, в който Община Пловдив е съсобственик от десетки години, влезе в общественото полезрение при грозни обстоятелства през август 2016-а година, когато се срути част от купола на великолепната постройка в краката на преминаващо по тротоара семейство с малко дете. За щастие, никой не пострада. Само един автомобил с чужда регистрация, но хората не потърсиха обезщетение заради бюрокрацията и официално регистрирана щета няма.

Редицата публикации на Под тепето в този ден активизираха институциите и другите медии в града също подеха темата, така само за два дни се извървяха комисии, а съсобствениците се видяха принудени да вземат спешни мерки. Къщата с кулата бе „обезопасена“ с метални платна по тротоара, а екип на общинско предприятие „Жилфонд”, което е собственик на половината от рушащата се архитектурна перла в полите на Сахат тепе, реагира и потегна купола след инцидента.

В този двудневен екшън не стана ясно защо преди това, години наред, не е направено нищо по въпроса.

В деня след инцидента в разговор с репортер на Под тепето зам.-кметът по общинската собственост Димитър Кацарски обясни, че първият етаж, в който живее възрастна жена под наем, е в активите на ОП „Жилфонд”, а горните нива са частна собственост. Тогава Кацарски заяви: „Ще тръгнем в посока нейното възстановяване, тъй като вече имаме опит в подобни сгради с общинска и частна собственост, като Къщата с медальона, например. Ще изтеглим наемателката от общинската част, тъй като сградата е опасна в моментното й състояние. Тогава ще предприемем дейности по ремонта й. Ще приложим опита си от други подобни сгради със смесена собственост.“

Припомняме, че разпадащата се великолепна къща на кьоше в сърцето на града е вписана като недвижим архитектурен паметник на културата през 1985 г.

Под тепето влезе в емблематичната сграда, която години наред е била база на Втори полицейски участък в далечното минало на Пловдив. В следваща публикация ще ви покажем как изглежда общинската собственост отвътре и какво от обещаното от ресорния зам.-кмет Димитър Кацарски през август 2016-а година се е случило.  

След спасителната акция на пожарната и аварийното укрепване на архитектурния паметник на ъгъла на ул. „Лейди Странгфорд“ и „Антим I“ явно администрацията нищо повече не може да направи за запазването ѝ. Къщата с кулата слага началото на поредица за една меко казано любопитна тенденция, която изскача от Програмата за управление на общински имоти – списък пълен с величествените някога здания, които се рушат в момента, а петна по фасадите им загатват за минало великолепие и липса на грижовна ръка.

Въпросът е наистина ли наблюдаваме индикация, че местната управа няма сили или не желае да се справи със стопанисването на тези ценни обекти, или вече те са обещани някому.  

Очаквайте продължение

Споделете ни във:

1 коментар

  1. Това е една от любимите ми къщи в центъра. Живея наблизо и винаги се спирам да я погледам. Би било жалко да бъде оставена в този вид, защото няма да издържи още дълго.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.