Наръчник за оцеляване в Резерватът на таласъмите
Староградски Таласъм
С много обич, пък и малко ирония, в нашето семейство винаги сме наричали Стария град Резерватът на таласъмите – препратка към едноименния роман в смесица с понятието “архитектурен резерват”. Напоследък обаче, от аналогията ми се плаче. Аз таласъм не съм. Но Община Пловдив ме третира като такъв. Да не взема да им повярвам само, че тогава не знам какво ще правим.
Разбрахте аналогията, затова да продължим напред или по-скоро да се върнем до тази сутрин на бариерата на Стария град. Дългата история на късо е следната – майсторът ми пристига натоварен до тавана на стария зелен Опел Вектра с дървени мат’риали да сглобява едни сандъци за едни произведения на изкуството да местим. Да, ама не. Има пропускателен режим. Това е много хубаво нещо, не ме разбирайте погрешно. Всички жители на Стария град много се радваме, че не пускат вече “всички” за щяло и не щяло. (Друг е моментът с важните госпожици с токчета в лъскави автомобили до ресторанти- там видно е друг режимът.)
Та така де – не го пуска чичото на бариерата и това си е. Не иска да си губи хляба и той, или просто днес е решил да се почувства по-специален. Според него има нова наредба или заповед на Кмета (дали е наредба или заповед, точно колко, от кога и от кой кмет – не се разбра) – та от днес затягат коланите и “шефовете” казали – сакън, само с пропуск!
Е добре, ама майстор-Йордан пропуск как да има?! И ето сега, драги мои, идва най-интересната част. Четете внимателно, записвайте си, и си пригответе график кога ще ви се наложи да си оправяте пералнята, печката, бойлера или там каквото ви трябва в Стария град.
Нека ви обясня какво трябва да направите, ако ви се случат горе-изброените неща и живеете в Стария град. Моят казус направо го забравете, щото все-тая, той денят замина. Но не хранете празни надежди, че при вас ще е по-различно – това ми беше обяснено на няколко инстанции по веригата, включително от Общинска полиция (ресорен зам. – кмет Маринов) и отдел Транспорт (ресорен зам.- кмет Велев).
Петък е. Зима е, примерно (защо да не, тя иде!). Разваля ви се /тук попълвате важния ел. уред – бойлерът примерно може хем да не топли, хем и теч да има! Сериозна работа/. Обаждате се на майстор, ваш човек е и затова от зор заман ще ви влезне в положение и дори в събота ще дойде. Да, обаче на бариерата му казват, че трябва пропуск. И сега вече си имате казус – той майсторът по стечение на обстоятелствата не Ви е съсед от Стария град и той също пропуск няма.
Според Община Пловдив и някакво решение на Общински съвет (също не се разбра кое, какво, от кога и защо точно сега; ама нали беше заповед на кмета?!) – тъй като това не е “живото-застрашаваща ситуация” (сериозно, това ми каза по телефона господинът, който сподели тарифите за пропуска) – ще ви се случи следното:
1. чакате до първия работен ден на Общината
2. подавате заявление, че искате еднократен пропуск да влезне майсторът ви (или Филанкишията със същата успеваемост)
3. за да може да издадат такъв пропуск ще искат копие от големия талон на колата на майстора ви (това пак сериозно ви го казвам!)
4. нормалната “поръчка”, сиреч – срок, за изпълнение е 2 седмици за 20 и нещо лева
5. бързата поръчка, сиреч – за една седмица – е 30 и нещо лева
6. експресната поръчка, сиреч от днес за утре (защото той бойлерът тече и вие ходите у съседите вече цял уикенд, не върви да продължавате) – е 50 лв!!!
Значи, надявам се майсторът да е наистина Ваш човек, че да ви даде копие от големия талон на колата си. И ако успеете след всичко това, да мине ремонтът с почерпка едно сладко смокини и студена чаша вода, защото Община Пловдив вече ще ви е прибрала бюджета за ремонт.
Също да вметнем за момент – така или иначе има надежда да ни “чуят” – моля ви – като ще се правим на столица на културата (да се правим, точно така) – научете се че всички хора, свещници и светила- там на изкуството (все пак да уважим традициите) цял живот са си живели в “ателиетата”. За тези хора ателие и дом са едно и също нещо и това, че наричат къщите си ателиета и ателиетата си къщи не значи, че на тях като им се развали “бойлерът” трябва да ги таксувате за “зареждане на търговски обект”.
Х- Армериканците имат една хубава приказка, че като се бориш в прасета неимоверно ще се окаляш. Аз все я доразвивам, че от всичката кал не можеш да се разпознаеш, започваш да си мислиш, че и ти си прасе. Ама и прасета не сме, да му се не види; само ни карат да се чувстваме така.
щом не е подлог няма пълен член, таласъме какин, върни се в прогимназията да си изучиш граматиката; казва се „в резерватО“, никога „в резерватАТ“, не ли? А?
Вие къде сте чували в къща от 19 век да има бойлер? Като искате нормален живот, купете си имот в нормален квартал, а не в архитектурен резерват!
Я бре вие за цветен принтер или цветен ксерокс не сте ли чували, снимайте си вашия пропуск но с номера на колата на майстора и го показвайте по-отдалеч на чичото при бариерата, той и без това недовижда. 😀 😀 😀
Ами, ако трябва да се монтира дограма или да се донесат мебели или ел. уреди?! На ръце ли да се влачат по калдъръма?! И какъв надник трябва да се плати на майсторите?! Освен това стария град не е чак толкова малък, че ей така да го прекосиш с една чантичка с инструменти
Н’ам защо, ама ми намирисва на таланта на К. Н. наоколо, толкова разтропано „пишкане“ е рЕдкост; или грешим?
Би било интересно как от камиончето на майстора (тип „дограмаджийка“ с още един ред седалки отзад и открита каросерия) ще се прехвърли 80-100-120 литров бойлер в пунто/фиеста/вектра/ астра/мондео или подобна кола? Или собственика да го хваща на гръб и … колко да е голям „стария град“ все ще го пренесе.
А не може ли при изброените „казуси“ майсторът, примерно да спре на паркинга преди бариерата и човекът от Стария град имащ зор, т.е. такъв който е с кола с пропуск да го вземе нагоре?! Или майсторът да повърви малко с инструментите си? Какви са тези измислици?! И без това наистина на бариерата редовно пускат както им кефне, би било супер да затегнат контрола.