Браво на 18-годишните лелки, но животът е друг

Любомир Минчев

Не ми харесва, че ученичките се превръщат в лелки и майките им отстрани изглеждат по-добре. Чудя се защо го правят и дори изпитват невероятно удоволствие от тази промяна. Станали са по-скъпи, но не и по-хубави. Вероятно държат да са скъпи. Това е тяхно право.  

Сцените не са особено приятни, макар и белязани от лукс. За едни е лукс, за други е кич, а за някои е толкова отвратително всичко, което се случва, че не искат и да гледат. Това са абитуриентски  балове и всичко е позволено.

Всяка година около 24 май си мислим, че този път може да е по-различно, по-семпло, по-разбираемо, по-истинско.  И всяка година се учудваме, че сме сбъркали. Но защо пък ние трябва да си мислим нещо и то трябва да се случи.  Важно е какво мислят децата ни – нали те желаят да е така. И ние ги аплодираме, защото са искали да бъдат оригинални , макар че е само една абитуриентска  вечер.

За някои обаче това е  вечерта на живота им, макар и на 18 години. Някои никога повече няма да бъдат посрещани така царски пред  лъскав хотел. Много от тях  никога повече няма да бъдат аплодирани за нищо в този живот.  Това е техният звезден миг. Могат да си поканят цигански оркестър да ги изпрати по последната ученическа пътека, могат  да се напият безпаметно, могат да ругаят, могат да сринат омразното си училище, могат  всичко – те са героите на вечерта.

Ние сме съгласни с всичко, което поискат. Ако наистина няма да имат друга подобна вечер в живота си?

И през ум не ни минава да поискаме нещо друго. Да го поискаме заедно с тях. Те са длъжни да го направят.  Да изхвърлят от първите редици  владиката, кметовете, депутатите, общинските съветници и сами да поведат шествието за 24 май. Най-добрите от тях  да са най-отпред и  градът да ги аплодира. Защо не го правят? Защо отстъпват това право на партийни функционери, владици и хора, които не бива публично да се показват, камо ли шествието да водят.

Преди години две момчета спасиха 100 деца в горящ  социален дом. Изнасяха ги едно по едно от сградата . Беше около 24 май. После общината ги награди с по  едно колело и това беше. А трябваше да са пред  владиката  на шествието. Някой спомня ли си по-героична постъпка в този град последните години.  Беше златен шанс  24 май  да попадне в сигурни ръце и да спре узурпация та му. Изтървахме го за пореден път.

Добре, следващият 24 май ще бъде ли по-различен. Ще наредим ли най-добрите си ученици отпред  и да изтласкаме онези отзад. Или ще се наредим пред хотела и ще пляскаме на 18-годишни лелки.