Римската баня под ПГ по битова техника – с красиви мозайки от Античността, недопроучена и изоставена близо 70 години

Забравеният град

Богати мозайки с цветни мотиви и големи мраморни плочи са украсявали сградата преди 1500 години

Хуните опожаряват обекта около 440 година, след което сградата се сдобива с втори етаж и красивите тухлени колони

Повече от 70 години огромната римска баня в източния край на Трихълмието, днес под Професионалната гимназия по битова техника, стои като изоставен археологически обект. Темата навлезе в общественото пространство след поредица публикации на „Под Тепето“ през април 2014 година, довели до обещание от кмета Иван Тотев тя да отвори врати. Банята се намира буквално под сградата на училището, като до нея се стига по стълбище, чиито вход е точно до официалният такъв на самото школо. Вратата обаче е зазидана през 90-те години. За периода преди това деца и учители си спомнят, че са могли да влизат от различни пролуки, но мястото е било опасно и пълно с различни животни.

Каква е обаче историята на обекта? Банята се намира в източния край на Античния Филипополис – извън крепостните стени. В близост е издигната Голямата Епископска базилика, но археолозите не са сигурни кога точно е построена банята – дали може да се свърже с езическия период или с християнския. Всъщност единственото сериозно проучване на обекта става в периода 1946-1950 година от Димитър Цончев. През 1950 година той публикува и статия в годишника на музея, която до момента е и най-авторитетния източник за историята на банята.

Предположението на Цончев е, че банята е издигната през IV век. Малко по-късно – в средата на V век тя е опожарена, вероятно по времето на хунските нашествия между 442 и 447 година. След това тя е възстановена, но части от банята променят предназначението си – хипокаустът (подовото отопление) е зазидано, но други части от сградата запазват ролята си на къпалня. Най-вероятно при това преустройване се издига втори етаж, заради който са изградени и масивните четвъртити колони и сводове, които впечатляват на архивните снимки. Краят на живота на обекта е около 600-ата година.

Сградата е била голяма и богата. Подовата настилка е с красиви мозайки, части от които са запазени и до днес. Стените са били с големи мраморни плочи. Разбира се, имало е изградено подово отопление, като във всички хубави римски бани. Самите мозайки са изградени с камъчета и по модел, идентичен с този на банята под Бинго Балкан – друг римски обект, който чака своето преоткриване.

Изоставянето на обекта в началото на VII се свързва със свиването на града през Средновековието във високата част – животът е продължил основно по Трихълмието. В тези векове се изоставят и другите впечатляващи сгради в региона – Малката базилика, която е на близо в източна посока, а и самата Голяма епископска базилика.

През Османския период зоната се превръща в християнско гробище. Открити са надгробни камъни на арменци от 1694 година, например, както и на православни християни и надгробия с латински надписи, най-вероятно на католици.

През 1946 година там започва да се строи сегашната сграда на ОУ „Йоаким Груев“. При изкопните дейности строителите попадат на археологията и преоткриват банята. В следващите няколко години там съвместно работят екипите на археолозите и строителите. По думите на проучвателя Димитър Цончев впечатляващият обект обаче не е проучен изцяло, поради липса на средства – на места разкопките трябва да се правят до 8 метра, а самата територия е около 2,5 дка. Въпреки обединението на цялата власт на едно място през комунизма и претенцията, че културата е на първо място, обектът е оценен като второстепенен. Тоест – нито е проучен докрай, нито е запазен и експониран. Училището отгоре все още затапва великолепната археология, а в следващите 40 години социалистическа и 30 години демократична власт, никой не успява да представи прекрасната баня на обществеността.

"Под тепето" ще следи темата и ще се бори красивият обект да бъде разкрит за обществеността в скоро време.

Споделете ни във:

3 коментара

  1. Би следвало Пловдив да има археологически кадастър, за да не се „преоткриват“ вече открити и проучени археологически обекти, нито пък да се стига до унищожаването на най-старото свидетелство за древната история на града – Яса тепе.

  2. 1. За разлика от Харманли (и от София) имаме си изряден ДИГИТАЛЕН кадастър на старините, и не само; 2. Мерсиме за разпорежданията все пак; 3. Статията ловко застъпва „гражданска инициатива“ (извинете за мръсните думи) на някоя Агитка или Шайка, които кроят да чопнат ключовета, за да си устроят Бутик за КРАФТбира = „не успява да предостави прекрасната баня на обществеността.“ 4. С тая свобода на словото добре, че четем и между редовете, какиното!

  3. преди години в началото на ул. Г.Тертер се попадна на останки от същата сграда със запазени градежи и мраморни фризове. Дано да са само затрупани под настилката. При строежа на блока на номер 1 на същата улица са открити мозайки в зала с хипокауст и мраморни облицовки на стените. Никакви опити за експониране. Същите продължават и под старата къща от изток. Явно това е голям комплекс, нещо повече от баня.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.