Подтепето

Забравеният град

21 Дек, 2016

На Бъдни вечер заловили в Пловдив най-страшния бандит в Южна България

Престъпникът се представял ту за бан­ков чиновник, ту за тър­говец, ту за офицер от военната полиция

Полицаят Никола Спасов арестувал прочутия разбойник в Стария град

Владимир Балчев

Заслужили пловдивски полицаи, към 1930 г.Превръщането на прасетата в наденици и луканки, натрупването на юнашка сила във винените бурета и постоянните раз­ходки на мъжете до избата предвещавали  настъпването на сладко и блажено време - Коледа.

Колкото повече наб­лижавали празниците, толкова повече работата започвала да дотяга. Вече се предвкусвали ароматите на благинките, които щели да се появят на трапезата, веселието и сладкото безделие, съпътстващо празника. Само че в началото на 1917 г. тъкмо преди Бъдни вечер (в старите календари Коледа се отбелязва през януари), пловдивските стражари били изненадани от неприятно известие. В Кърджали за­белязали възрус висок човек, облечен като офи­цер от военна полиция. Казвал, че преследва някакъв турски бей, но всъщност той бил прес­ледваният. Оказало се, че това е прочутият престъпник Чакъра - апаш и убиец, безподобен мошеник. Жените го боготворели и фанатично го закриляли. Представял се ту за бан­ков чиновник, ту за тър­говец. Телеграмата била категорична: Чакъра бил тръгнал към града под те­петата.

Откраднато скъпо бижу. Полицейска снимка от 1927 г.Истинска гадория току преди Бъдни вечер. Град голям, хората са се затворили в домовете, по улиците само студ. Иди, че гони Михаля! Мрачно псували полицаите, когато ги изкарали от топлите стаи, за­това пък с прекалено нас­тървение се разтърчали из града. "Добре че били пусти улиците, за да не го отнесе някой невинен.

Докато пазителите на реда мръзнели навън, Ча­къра се греел в обятията на една госпожа, „извест­на със своя лек живот". Чевръсто слугинче пос­тоянно поднасяло отбрани питиета и мезета. По едно време господарката дала знак и девойчето се затворило в кухнята.

Подписи на пловдивски златари върху гърба на снимката, че са запознати с откраднатото бижу и подлежат на съдебна отговорност, ако някой им го предложи за продажба, а те не съобщят на полицията Към полунощ обаче се зачули отчаяни викове за помощ. Госпожата би­ла цялата накълцана с нож, а от бижутата й ня­мало и следа.

Начаса дотърчал приставът Т. Тодоров. „Той е!" - простенало слугинчето, когато видяло снимката на Чакъра. Цялата полиция била вдигната на крак. Късметът споходил полицая Никола Спасов - показали му крадешком една къща на улица „Петко Славейков” в Стария град. Там живеела поредната любовница на бандита. Промъкнал се Спасов през прозореца на една от празните стаи, издебнал момента и се скрил под отрупаната с лакомства маса. Истинско изпитание – да се завреш под масата, след като знаеш какво има върху нея. Положението станало още по-тежко, когато под масата, току до стражаря, ловката ръка на бандита започнала да повдига диплите на дългата рокля. По едно време Чакъра се навел да погледне какво е открила ръката му и внезапно в лицето му опряло хладното дуло на зареден пистолет.

Улица „Петко Славейков” в Стария град, към 1927 – 1930 г.Така бил заловен най-страш­ният бандит в Южна Бъл­гария - малко преди богохулно да разлюлее кре­вата. Това бил краят на прочутия разбойник. Ре­портерите описват как били разкрити съучастничките му, защото най-сигурната закрила на Чакъра били неговите любовници. Събират три от тях, "които категори­чно отказвали всякакво сношение с Чакърова". Тогава приставът си по­служил със следната хи­трост - скрил под кре­вата един полицай и за­вел там трите жени, които започнали да се об­виняват една друга и по тоя начин разкрили своето съучастничество.

Легитимация на полицейски стражар от 30-те години на миналия векТака бил почернен празникът на бандита, но пък  полицаи­те празнували безпамет­но. Замаяният от виното летописец пропуснал да опише какво са яли, пили и какви песни са сподирили подвига им. По-нататък следват хвалби към младия полицейски пристав, на ко­гото всички предричат бляскаво бъдеще. Раз­бира се, не е пропусна­та и възможността да се похвали градоначални­ка, "с идването на кого­то кражбите и другите престъпления в града са извънредно много нама­лели".Коледна пощенска картичка от началото на ХХ векСемейна идилия на Бъдни вичер. Пощенска картичка

  • 22 Юни, 2017 | CharlesGep
    wh0cd328422 <a href=http://prednisolone.work/>prednisolone</a> <a href=http://abilify.mba/>check this out</a> <a href=http://procardia.world/>procardia xl 30 mg</a>
  • 22 Дек, 2016 | С-р
    За тях, кореняците, не е нужно да познават възрожденците. Нали дядовците им са ги познавали :). А Пере Тошев дали е съименник на Петко Рачов? Пульо. (да сближим мирогледа)
  • 21 Дек, 2016 | Gramatik
    Улицата носи името на Петко Рачев Славейков. За по-кратко се пише ул. "П.Р.Славейков". В разговорната реч може да звучи Пе Ре Славейков, но този вариант е допустим само в радиото. Тук става дума за писан текст.
  • 21 Дек, 2016 | ПеРеСлавейков
    известното на всеки КОРЕНЯК наименование на тази улица е ПеРеСлавейков, НИКОГА "ПЕТКО". Сульо.
Още от рубриката "Забравеният град"

Подобни новини