Подтепето

Забравеният град

07 Ноев, 2014

Еврейската писателка Ивет Анави: Ние не сме спасени, ние оцеляхме!

Валери Петров й се обадил през 1943г., да й каже, че вдигат евреите в Пловдив

Тайни и болезнени истории пази къщата на старите фамилии Адроке и Калев

Паулина Александрова

На ул. Христо Г. Данов живее и диша един от най-красивите и интересни паметници на културата в града ни. Още по-интересна, обаче, е историята на живелите в него. Това е домът на стара еврейска фамилия, успяла да запази традициите си през поколенията. За нея ни разказва 94-годишната писателка Ивет Анави.

Историята започва от дядо й Хаим Адроке, който вероятно е бил търговски пътник, а по-късно - индустриалец. Версията за неговото идване е, че бягал от Карлово, заедно с овдовялата си майка. Предполага се, че през Освободителната война 1878г. евреите били уплашени, тъй като в известна степен са симпатизирали на турците. Наследниците на Хаим Адроке подозират, че той е откупил къщата от някой турчин, а по-късно построил красивото й ъглово разширение.

Третата дъщеря на Хаим Адроке – Фортуние е майката на Ивет Анави. Тя се жени за банкера Елиезер Калев, член на единствената еврейска банка в Пловдив, основана през 1895г. Сватбата им се състои през 1915г., когато в къщата все още живее Хаим Адроке. През 1941г. семейството се премества да живее в къщата по силата на Закона за защита на нацията, според който на евреите е забранено да имат повече от един имот. Преди тях тук е живял нейният вуйчо Алберт Хаим Адроке, който бил принуден да се премести от бащиния дом в другата част на къщата, за да не загуби собствения си апартамент. Баща й Елиезер Калев също идва от голям еврейски род. Някога цялото пространство от ул. Цар Калоян до Аптека Тримонциум било на фамилията Калев.  В този род няколко човека носят името Елиезер Калев. Един от тях е откупвал жени и деца от турците, за да не загинат в Баташкото клане по времето на Априлското въстание, а други е криел в избата си. В Пловдив има и улица, носеща това име.

Фашизмът? Събеседничката ни си спомня с болка за тези времена. Днес много неща са потулени, забравени и незнайни, говори с болка Анави. Ние не сме спасени. Ние оцеляхме! Много се говори, че българите са спасили евреите. Нямам против. Но някой говори ли за 4-те години гонения, за времето, когато нямахме право да излизаме от къщата си, освен от 8 до 10 сутринта? Не можехме дори да учим. По-малкият ми брат не можеше да ходи на училище, а аз ходех нелегално в библиотеката, за да ползвам литература за студентските си изпити. Прибирах се крадешком и със страх, споделя писателката. Няма да забравя март 1943г., когато Валери Петров ми се обади, че вдигат евреите в Пловдив. Аз бързо се върнах в града. Нощта на 3 март се събудих от писъци. Видях през прозореца, че жандармерията изкарва жени и деца по роби, биеха братовчедките ми, защото те бяха бавноразвиващи се и не знаеха целите си имена, а само малките. Тогава вуйчо ми успя да ме издебне и ми каза „Бягай бързо при Обрейкови и им кажи какво се случва!“ Не аз спасих евреите тогава, а едно 6-годишно момиченце, на чиито дрехи бяха завързали бележка. Тя успя да избяга до църквата „Света Марина“ и да я даде на Митрополит Кирил, който се опълчи на властите и ни освободиха на другия ден. И това е само малка част от нещата, които сме преживели. Въпреки всички гонения, въпреки злощастната ни съдба, ние оцеляхме. В днешно време властва забулването на истината. След болезненото за мен погребение на Валери Петров, който също е евреин, аз се прибрах и написах в книгата си: "С Валери Петров епохата на бойците за истинност свърши. Поклон!".

Всички наследници се гордеят с Хаим Адроке. Този бягащ сирак е изградил империя, разказва писателката. Той дава най-доброто образование на децата и внуците си - в семейството има лекари, управленци, учени. Повечето от тях са основните виновници за съхраняването на еврейските традиции днес. Най-голяма заслуга обаче има нашата събеседница Ивет Анави, която въпреки всички трудности се бори и до ден днешен. До 9 септ. 1944г. древният език на евреите, наречен джудезмо се е говорел навсякъде в еврейската махала. Въпреки, че не е имало нито такова училище, нито такова обучение, испанско-еврейския е съхранен жив между компактната еврейска маса в Пловдив. По времето на социализма той почти умира. След промените Ивет Анави, която го е изучила до основи, преподава този език няколко години. Тя се бори да съхрани традициите, обичаите, нравите и историята на евреите. Издала е 6 книги за тях. През 2011г. е удостоена с наградата „Шофар“ за утвърждаване на еврейската култура и ценности. Редом до почетната статуетка тя пази еврейските символи, обредните сервизи, старите книги и значките, без които не са имали право да излизат. До входната й врата по традиция стои леко наклонена мезуза, в която има свитък от библията. Вътре е окачена Хамса или още наречена ръката на Фатима, символизираща петте основни стълба в религията и пазеща от злоба и лоши очи.

Ивет Анави е посветила живота си на еврейските традиции и история. Тя все още продължава да проучва, да търси, да събира, защото без история, няма бъдеще. Сега се е посветила да намери всички родови връзки, всички хора от тези знакови фамилии, както и да издаде нова книга, която ще разкрие още по-интересни и важни неща за еврейските култури.

Някога къщата на дядо й е имала красива градина с цветя и пейки, а фасадата и улицата са изглеждали по съвсем различен начин. Прозорците са били с еркери и в друга форма. Вътре е имало красиви дървени врати с перденца. В началото на 20-ти век тя започва да се изменя и придобива днешния си облик, а преди няколко години къщата е обявена за паметник на културата. Вътре са запазени старите дървени стълбища и оригиналната входна врата. И днес в нея продължава да живее фамилия Калев, която пази своите традиции.
 

  • 12 Мар, 2018 | Мая
    Неблагодарност?
  • 11 Мар, 2018 | НОБЕЛОВА за Николч0 на Тати-Барети, не на КИРИЛ, истинския МИТРОполит пловдивский
    Келепир надушва МУТРОполит-икът НИКОЛА М. С.(без МОНАШЕСКО ИМЕ оти не е помирисвал манастир) та се бута де що има камера или микрофонец или ПолитБюро на Наше Село се сабира, та и той барабар (с имамите?): НОБЕЛОВА НАГРАДА (плюс ДОЛАРЕ йес!) му се привижда. Била "църквата" благодетел, не бил истинският ни владика Кирил. (КРИВОсъдието присъди на КРИВОславието палатите на Международната Академия по Архитектура САН КИРИКО; нЕкакви неясноти да имате?)
  • 11 Мар, 2018 | Никола М.С. не е МОНАХ даже щом носи име дадено от Тате-БАРЕТА
    епа нЕма как да е вЕрно, че еврейците били спасене от нЕкой си пловдивчанец "кирил" оти сички знаеме какъф е редът в БПЦърква: какви ти таквизи момиченца могат да се проврат през стоманената верига БИЯЧЕ дето обграждат йерархо от Народната Обич, а? А? Он след като "'фанал др. ГОСПОД за шлиферо" според Епикризата от психиатрите на 4ти км и се възцарил да коли и беси из Изт. Рум. не признава други 'ора щом не са му последователе в "право"славието.
  • 16 Ноев, 2014 | Вики Йонтова
    Някой ще ми преведе ли какво е написала Обрейкови/Обрешкови,Павлина или какво е искала да напише?
  • 16 Ноев, 2014 | Вики Йонтова-
    Нека Леон Бенатов още веднъж хубаво да прочете пасажа за мезузата но по внимателно за да разбере че не журналистката а той допуска грешка.
Още от рубриката "Забравеният град"

Подобни новини

11 Мар, 2018

Оцелялата през 1943 г. Ивет Анави: Помня, помня всичко!

Еврейската писателка дойде на Паметника на благодарността с жълтата значка, с която са ограничавали правата й преди 8 десетилетия

Трябва да помним. Трябва да говорим. Трябва да знаем. Тъй като днес хората съзнателно забравят, казва 99-годишната Анави

С жълтата значка, която е ограничавала правата на личността й преди близо 8 десетилетия, се появи на днешната церемония за 75 години от спасяването на българските евреи 99-годишната Ивет Анави. Нося я на яката, за да не забравят другите. Аз помня всичко, ама на мнозина паметта май е къса. Въпреки че вече съм малко сляпа, много глуха и беззъба, съм много бъбрива и помнеща, каза за Под тепето еврейската писателка Анави, с която сме ви запознавали през 2014г. А ние допълваме, че и ...

» повече