Хора от различни краища на света се хванаха на най-дългото хоро в България

Малки и големи ръка за ръка на танц

Хиляди изпълниха Главната, играха дори група кенийски деца

Хиляди се включиха в най-дългото хоро в България тази вечер. Шарена колона от хора се изви от Пощата до Джумаята, при това в двойна редица. Пловдив се изпълни с типично българско настроение, а духа на националните традиции завладя и всеки чужденец, който бе в града по една или друга причина. Право тракийско хорце тропнаха дори група деца от Кения, които никога през живота си не бяха чували подобна музика. Въпреки това, завладени от родопските ритми, те много бързо усвоиха стъпките и с голямо удоволствие танцуваха в гигантското хоро заедно с над 300 професионалисти от  20 ансамбъла от цяла България и стотици, стотици аматьори. Тъмнокожите хлапета не случайно уловиха ритъма- те за акробати и скоро ще имат представление на Римския стадион, докъдето стигна и танцът тази вечер.

Събитието се откри пред Общината от ансамбъл Тракия. Тяхната музика се чуваше из целия център, благодарение на озвучителната техника, разположена на всеки десети метър.  Първоначалният замисъл бе професионалните формации да започнат хорото, но българското си е българско. Сърцата ни играят, чуем ли гайдите. Нямаше нужда от подкани, защото още преди официалния старт, пловдивчани заиграха. Първоначално се оформиха няколко кръга от  професионалните формации, които постепенно се сляха и заедно с останалите. И само за около пет минути хорото стигна до Римския стадион, като бе направило пълна окръжност. Колкото танцуващи имаше на Джумаята, толкова имаше и пред общината, като по цялото продължение връзката не се късаше никъде.  Малки и големи, млади и стари, българи и чужденци оформиха многохилядното щастливо шествие в такт, достойно за книгата на Гинес. След 15-минутното право хоро, хората продължиха със Замбурица.

С това се постави края на седмицата на движението MOVE WEEK, в рамките на която се случиха повече от 30 танцувални събития. Нито едно от тях, обаче, не бе толкова мащабно и не предизвика такава емоция у хората.  Духът на българското витаеше из целия център, а всички, независимо танцували или не,  си тръгнаха заредени и с усмивка.