Източник: Mediapool
Прогнозната стойност от 458 млн. евро с ДДС за Националната детска болница, за която се разбра от писмо на министъра на здравеопазавнето до министъра на финансите, шокира обществото, а начинът по който беше поднесена информацията в силно политизиран контекст хвърли сянка на съмнение за подготвяна кражба и корупция около проекта. Както вече стана ясно, сумата от 458 млн. евро представлява прогнозна стойност, изготвена от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и от международния консорциум IDOM, които оказват помощ на Министерството на здравеопазването за реализацията на проекта. Целта на тази помощ е България да ползва експертизата и опита от изграждането на други модерни европейски детски болници и в крайна сметка да бъде създадено лечебно заведение по най-високи стандарти, което предлага изцяло различен модел на грижа за малките пациенти.
Според източници на Mediapool, запознати с процеса по реализацията на проекта, има няколко фактора за формирането на колосалната сума от близо 1 млрд. лева.
Строежът на Националната детска болница започва юни догодина
Груби и много начални изчисления
На първо място, става въпрос за груби и предварителни изчисления, направени на доста ранен етап от реализацията на проекта, които предстои да се прецизират в няколко стъпки. Финансовият министър Теменужка Петкова също коментира в неделя, че тази сума не е одобрена. Тази начална сметка дава бегла представа за огромния мащаб на проекта по изграждането на Националната детска болница, което обаче не става напълно ясно от писмото на здравния министър до финансовия му колега.
Цената е раздута и от множеството неясноти, които все още стоят пред проекта. По тази причина е заложен и по-висок процент за непредвидени разходи. Така например все още не са завършили геоложките проучвания на терена в „Горна баня“. Евентуално наличие на подпочвени води и последваща хидроизолация, биха представлявали именно такъв непредвиден разход, който е добре да бъде предварително калкулиран като възможен.
Колкото повече напредва проектът и параметрите му се изясняват в хода на взимането на конкретни решения, толкова по-прецизна и адекватна на българската действителност би била и сметката.
Нищо не се знае за момента и относно това как ще се случи пребазирането на болницата и каква част от наличната и прясно закупена апаратура за съществуващите детски отделения в София ще може да бъде ползвана, което би свалило от цената за оборудването.
По принцип съществува възможност болницата да се строи на етапи и да се разгръща спрямо нуждите, което би било по-лесно логистично и би разсрочило разходите във времето. Засега обаче тази опция не е коментирана официално, вероятно заради големите обществени очаквания болницата да бъде изградена с ускорени темпове след дълги години отлагания.
Проектът стъпва на свръхамбициозни планове
Втората причина прогнозната стойност на бъдещата детска болница да е толкова висока е, че проектът е свръхамбициозен и дори в хода на анализите към структурата ѝ бяха добавени и допълнителни медицински звена, които оскъпяват реализацията. Общата прогнозна стойност от 450 млн. евро е базирана на трите доклада, които ЕИБ и международният консултант изготвиха: за капацитета на болницата; за т.нар. функционална програма, в който детайлно е разписано и онагледено как ще изглежда тя отвътре; и план за оборудването, който включва не само медицинско оборудване, но и обзавеждане, информационна система на болницата и др. Предварителните сметки са направени на база на средни цени от проекти на други европейски болници, чието изграждане ЕИБ е консултирала и финансирала.
Широко коментираната средна стойност от 4000 евро/кв.м. важи за най-сложните и високотехнологични зони – интензивни сектори, операционни, неонатология – и съответства на европейските стандарти. Тепърва сметката ще бъде прецизирана към българските условия.
Структурата на бъдещата Национална детска болница предвижда тя да разполага с 26 клиники и отделения, 440 легла, операционен блок с 18 зали, профилирано педиатрично спешно отделение с 27 места, дневен стационар с 60 места, 38 кабинети за консултации по отделни специалности, болнична аптека с 24-часов режим на работа, структури по нуклеарна медицина и палиативните грижи. За работата на болницата ще са необходими около 1500 души, в това число 342 лекари, 577 медицински сестри, санитари, физиотерапевти, помощен и административен персонал. Предвижда се общата площ на проекта да бъде 90 000 m2 , от които 79 000 m2 са болнични отделения, комуникационни връзки и технически площи. Останалата площ е отделена за паркинг и открити площи, включително външни зони, предназначени за игра на деца.
Пренасяне на неефективни модели
Реализацията се оскъпява и от това, че много от исканията на медицинската общност, залегнали в проекта, стъпват върху сегашния модел на работа на здравната система, който е неефективен. В същото време в екипа, който управлява проекта в Здравната инвестиционна компания за детската болница (ЗИКДБ) и Министерството на здравеопазването (МЗ) липсва достатъчно експертен капацитет, който да балансира между желанията на медиците и разумния компромис. Това раздува проекта в някои отношения извън най-ефективните възможни практики. Тъй като всеки специалист иска максимумът в своята сфера, е необходимо да има балансьор, който гледайки голямата картина отгоре да я подреди, така че болницата да е максимално ефективна. Един такъв пример е с големия брой операционни зали – 18 на брой, които според експерти биха могли да се ползват по-оптимално и да са по-малко на брой.
Броят на операционните в бъдещата детска болница е съобразен с наложилата се у нас практика плановите операции да се правят сутрин и до обяд, и след това се оперира само по спешност. Докато в други държави планови операции се правят и следобед, и вечер и така се увеличава с 50% капацитета на една операционна. Това няма как да се очаква да бъде променено от лекарите и очевидно друг трябва да вземе решението, но това не се случва. Друг фактор, който би отнел от капацитета и съответно цената на болницата, е обръщането на наложилия сега у нас модел за свръххоспитализации. Идеята на бъдещата Национална детска болница е тя да лекува действително най-сложните и тежки случаи от страната и фокусът да се измести от хоспитализациите към амбулаторната грижа. Това налага законодателни промени и нов модел на финансиране на новата болница, която е невъзможно да оказва такъв тип модерна грижа по системата на клиничните пътеки. При изготвянето на анализите за новата болница е проучен и моделът на чужди болници, които имат практика за посещения по домовете на малките пациенти, което също отнема от изграждането на излишна болнична инфраструктура.
Слабости в управлението на проекта
По всички тези въпроси – за това как ще се регламентира и финансира дейността на новата болница обаче за момента се работи твърде малко от управленския екип на ЗИКДБ и МЗ. Проблемът допълнително се задълбочава от често сменящите се ръководства на министерството и компанията, което накъсва и бави процеса.
Според експерти е нужен опитен мениджър на сложни инфраструктурни проекти, който да разбира спецификите на сектора и който да ръководи екип от около 15 души специалисти в различни сфери, за да може проектът да бъде управляван качествено и чието управление също е калкулирано в общата сметка. Би било добре да има и по-широко въвличане на педиатричната общност в реализацията на проекта, извън експертите в Обществения съвет и Експертните съвети по специалности към МЗ.
Тази болница не е онази болница
В последните дни се чуха много сравнения между Националната детска болница и други болници и обществените очаквания са, че нейната стойност трябва да е съпоставима с тях. Това е абсолютно нереалистично, тъй като по същество става въпрос за обекти с различна големина, сложност, комплексност.
Най-нереалистичното от всички е очакването, че новият гигантски проект ще се вмести в сумата от 100 млн. лева, която беше отредена за довършването на 40-годишния строеж в двора на Александровска болница. След обявяването на този проект за невъзможен и развалянето на договора с консорциума около ГБС, българската държава повече никога не е правила изчисления колко би струвало изграждането на нова детска болница.
А остатъкът от неоползотворената сума остана в капитала на ЗИКДБ за покриването на текущи разходи. По данни от юни тази година от 2020 г. насам са изразходвани 8 млн. лева и остават налични 92 млн. лв.
Неуместни са и сравненията с детската болница в Бургас, която ще излезе около 80 млн. лева с ДДС, тъй като тя ще е значително по-малка и в нея липсват част от суперскъпите и сложни звена, с които ще разполага Националната детска болница.
Бяха направени и сравнения с онкологичната детска болница в Румъния, която беше изградена с дарения и е на стойност 53 млн. евро. В случая обаче става въпрос за болница само за онкологични заболявания, а не за многопрофилна болница. В същото време Румъния изгражда с подкрепата на ЕИБ голяма регионална болница в Крайова с 807 легла, чиято стойност се очаква да е 507 млн. евро и ЕИБ отпуска дългосрочен заем в размер на 368 млн. евро.
Със заем от 450 млн. евро Испания изгражда нова университетска болница в Ла Коруня, която е стратегическа за региона на Галисия. Освен финансирането от ЕИБ, проектът ще получи и безвъзмездна помощ от Механизма за справедлив преход на Европейския съюз.
Нова болница в източната част на Лисабон с 875 легла също се изгражда с подкрепата на ЕИБ, която отпуска заем от 107 млн. евро, като подкрепата може да достигне до максимум 190 млн. евро. Общата стойност на проекта се оценява на 380 млн. евро.
Цената на новата национална детска болница в Ирландия пък набъбна от очакваните първоначално 987 милиона евро на 2.2 милиарда евро. От 41 нови детски болници, построени или в процес на изграждане по света, тя е шестата най-скъпа по отношение на цена на легло.
Рискове
Както е видно, изграждането на модерна болница по съвременни стандарти не е никак евтино и лесно начинание, а политическите заигравки по темата, създават рискове пред проекта.
Един от рисковете е под натиска да се намалят разходите, да се отреже от неправилното място и с това да се компрометира иначе добрата концепция, по която е тръгнала реализацията на проекта. От Обществения съвет за детската болница предупредиха и за други рискове като заложените крайно нереалистични срокове за проектиране, недостатъчни за изготвянето на качествен проект, и липсата на усилия за съпътстващи изграждането на болницата реформи, свързани с гарантиране на кадрова обезпеченост и устойчивост на финансирането в детското здравеопазване изобщо.
Липсата на пари далеч не е големият проблем пред проекта. На фона на пръскането на милиарди за какво ли не, е несериозно да се твърди, че България няма пари да построи модерна детска болница, още повече при съществуващите възможности за привличане на допълнително финансиране. Да, важно е парите да се разходват целесъобразно, но точно по сегашния проект за Националната детска болница има много повече гаранции за това от обикновено. Първо, заради наличието на Обществен съвет от медицински специалисти и граждански организации, които съблюдават за прозрачността и второ заради външната консултантска помощ, която задава посока, по която нещата този път да се случат както трябва, а не както обикновено се случва в България.
