Депутатите гласуват на първо четене днес предложение на Министерски съвет за промени в Закона за въвеждане на еврото в България, които предвиждат търговците у нас да не могат да повишават цените на предлаганите от тях стоки или услуги, когато това не е обосновано от обективни икономически фактори – в срок до края на 2026 г.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за въвеждане на еврото в Република България, внесен вчера от Министерския съвет, беше приет на първо гласуване в Комисията по бюджет и финанси с 11 гласа „за“ и 9 „против“, припомня OFFNews. В законопроекта е записано още, че ако търговците не се съобразят с тези изисквания, ги грозят имуществени глоби, които ще се изчисляват като процент от оборота им за предходната финансова година.
Заложено е периодът на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите в левове и евро да започне от 8 август тази година и да приключи на 31 декември 2026 година. В рамките на този период ще действа изискването търговците да не повишават цените необосновано.
„Проблемът в настоящата уредба е, че забраната за необосновано повишаване на цените обхваща само периода на двойно обращение (един месец), но не и по-дългия период на двойно обозначаване на цените“, пише в мотивите към законопроекта.
В периода на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите търговците, осъществяващи дейност с предмет търговия на дребно с хранителни стоки, алкохолни и безалкохолни напитки, тютюневи изделия, нехранителни стоки и лекарствени продукти, с оборот за предходната година над 10 млн. лв., са длъжни да публикуват в последния ден на всяка работна седмица в машинно четим формат, позволяващ извличане на данни, на интернет страниците си информация за крайните продажни цени на всички предлагани за продажба стоки за този период от състава на голямата потребителска кошница, предлагат вносителите.
Разширяват се и правомощията на Комисията за защита на потребителите и Националната агенция за приходите. Те ще имат право да изискват в определени от тях срокове от всяко физическо или юридическо лице всяка информация, която има значение за извършваните проверки, включително за размера на цените за определен от длъжностното лице период, чиято начална дата е не по-рано от 1 януари 2024 г., за начина на ценообразуване, за доставни и производствени цени, за всеки от компонентите, включени в крайната продажна цена на стоката или услугата, както и данни, които имат значение за правилното прилагане на предложените от кабинета текстове.
Въвеждат се изисквания как да бъдат обозначавани цените в магазините, като се предвиждат те да бъдат с еднакъв размер, вид и цвят.
Министерският съвет може да определи правила и условия за въвеждане на временна мярка за противодействие в случай на прекомерното нарастване на цените на стоки и услуги, се предлага още в законопроекта.
Търговските вериги: Това противоречи на Конституцията
От Сдружение за модерна търговия (СМТ) се обявиха против готвените промени в Закона за приемане на еврото в България. От СМТ посочват, че отсъстват публикувани на страницата на съответната институция доклади и мотиви за приемането на промените и предварителна оценка на въздействието.
Ето какво пише още в позицията на СМТ:
Предлаганите изменения и допълнения противоречат на целите на закона да „допълни и улесни въвеждането на еврото“ и на характера му на технически нормативен акт. Така например темата с „противодействие на увеличаване на цените“ е заложена в редица намиращи се на различен етап от процедурата за разглеждане и приемане законопроекти, касаещи регулиране на отношенията по верига на доставка. Считаме, че в голямата си част предложените текстове не следва да бъдат включвани в този закон, а да се поставят за предварително детайлно обсъждане със заинтересованите лица, вкл. относно тяхната целесъобразност, съответствие с приложимата нормативна уредба и възможност (вкл. техническа) за реално изпълнение.
1.3 В последната въвела еврото държава – Хърватска – въвеждането не е било обединено с регулации по ценообразуването и/или налагане на таван на цените.
2. Конкретно по петте най-значими в своята прекомерност предложения за изменение и допълнение на ЗВЕРБ бихме искали да обърнем внимание на следното:
2.1 Въведената в чл.15, ал.4 забрана за увеличаване на цени на стоки и услуги от търговците, когато не са налице „обективни икономически фактори“:
Противоречи на чл.19 от Конституцията, тъй като ограничава свободата на стопанска инициатива;
Създава огромна неяснота с оглед абстрактната дефиниция на „обективни икономически фактори“, дискрецията на контролните органи да преценяват дали такива са налични и значително разширените правомощия, вкл. санкции в огромни размери и завишени при по-големите търговци в хиляди пъти спрямо първоначалния вариант
Горното създава риск от дефицити и ще отнеме инициативата на търговците на намалят цените на определени стоки, за да компенсират загубите от неповишени цени, макар за това да има основание, под опасността от превратно правоприлагане от контролни органи и налагане на колосални по размер санкции.
Изискването не отчита, че развитието на цените е трудно прогнозируем и динамичен процес, обусловен от множество фактори, специфични за бизнес модела на търговията на дребно. Водещи са както доставните цени, така и потребителското търсене, както и средните постигнати продажни цени на съответната категория продукти, свободно място на даден регал, резултати от сензорни-анализи и др. Потребителската цена се формира с оглед на множество компоненти (напр. транспорт, сграден фонд, заплати, брак, ДДС и много други).
Макар съществуваща и досега, увеличаването на срока на забраната от 1 месец на 1 година и 5 месеца е изцяло непропорционално.
2.2 Предложените промени в чл. 16 поставят нови изисквания, които в рамките на 2 седмици дори не може да се провери дали са технически изпълними;
2.3 Дублиращи се правомощия на няколко държавни органи (например НАП и КЗП относно чл.15, ал.4), на които са предоставени правомощия за императивно и едностранно определяне на срокове;
2.4 Многократното увеличение на размера на санкциите (особено за големи търговци за определени нарушения – в хиляди пъти над първоначално предвидените) е изцяло непропорционални и противоречат, наред с друго, на принципите от чл. 49 на Хартата на основните права на ЕС;
2.5 Въведената регулация в 15, ал. (1) за оправомощаване на Министерски съвет с неопределени по обем и съдържание права за налагане на допълнителни мерки внася значителна несигурност и непредсказуемост за търговците, като нормата би могла да доведе до значителни вреди на бизнеса и да въведе необосновани, необмислени и прибързани мерки. Тези актове подлежат на непрекъснати и бързи изменения за разлика от законовите норми, което ще засили правната несигурност.
