Проектът на държавния бюджет за 2026 година още не е стигнал до пленарната зала, но вече предизвиква сериозни политически и обществени сблъсъци. Предложената финансова рамка е подложена на критики както от опозицията, така и от работодателските организации, синдикатите и редица икономически експерти.
От Министерството на финансите и правителството защитават проекта като баланс между ограничаването на бюджетния дефицит и запазването на финансирането за основните публични системи. Според критиците обаче в него липсват дълго отлаганите структурни реформи.
Опозицията настоява за нов бюджет
Основният упрек на парламентарната опозиция е, че проектът разчита на поемането на нов държавен дълг, вместо да намали разходите и да модернизира публичния сектор.
От ГЕРБ заявиха, че биха подкрепили правителството единствено ако настоящият вариант бъде оттеглен и бъде изготвен нов бюджет с дефицит до 3% от БВП. Според лидера на партията Бойко Борисов сегашната финансова рамка ще натовари бъдещите поколения с допълнителни задължения и лихви.
Подобна позиция заеха и от „Продължаваме промяната“. Според Асен Василев проектът не осигурява достатъчна прозрачност при планирането на разходите, като част от предвидените средства за капиталови инвестиции не са ясно обвързани с конкретни проекти.
От „Демократична България“ също настояват бюджетът да бъде преработен. Според формацията липсват реални реформи, а заложените параметри могат да окажат допълнителен натиск върху инфлацията.
Икономистите: Отлагат се необходимите промени
Икономически анализатори също поставят под съмнение философията на проекта.
Според Никола Янков бюджетът не предлага никакви съществени реформи и не дава отговор на въпроса как ще бъде подобрена ефективността на държавните разходи.
Любомир Дацов коментира, че основният проблем не е единствено размерът на дефицита, а липсата на промени в секторите, които генерират най-големи разходи. По думите му без структурни реформи устойчивостта на публичните финанси остава под въпрос.
Подобно мнение изразиха и Владимир Сиркаров и Щерьо Ножаров, които предупреждават, че продължаващото увеличаване на държавния дълг без реформи може да създаде сериозни рискове за финансовата стабилност през следващите години.
Работодателите искат по-малко дефицит и повече реформи
Бизнесът също не спести критиките си към финансовата рамка.
От Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) заявиха, че бюджетът няма да постигне трайно овладяване на инфлацията без реално ограничаване на разходите и преструктуриране на публичния сектор.
Според работодателските организации държавата трябва постепенно да се върне към балансирани бюджети, вместо да разчита на ново дългово финансиране.
Осигуровките на държавните служители остават най-спорната тема
Сред най-дискутираните предложения е идеята държавните служители постепенно да започнат сами да поемат част от своите социални и здравни осигуровки.
Правителството уверява, че нетните възнаграждения няма да бъдат намалени, тъй като ще бъдат компенсирани чрез увеличение на брутните заплати.
Работодателските организации обаче настояват компенсации да получават единствено служителите с по-ниски доходи, за да може реформата да доведе до реален бюджетен ефект.
Синдикатите КНСБ и КТ „Подкрепа“ се противопоставят на промяната. Според тях, ако държавните служители започнат да плащат личните си осигуровки като всички останали, трябва да отпаднат и част от ограниченията, които важат за тях, включително забраната за втори трудов договор.
Майките също настояват за промени
Социалната политика е друга тема, която предизвиква напрежение.
Родителски организации обявиха национални протести с искане обезщетението за отглеждане на дете през втората година да бъде обвързано с минималната работна заплата и да достигне 70% от нейния размер.
Според тях сегашните помощи вече не покриват реалните разходи за отглеждането на дете и не отразяват поскъпването на живота.
Очакват се тежки дебати
Предстоящото разглеждане на Бюджет 2026 в Народното събрание се очертава като едно от най-конфликтните през последните години. Освен споровете за размера на дефицита, депутатите ще трябва да намерят решение и по въпросите за реформите в администрацията, държавните осигуровки, социалната политика и контрола върху публичните разходи.
Именно около тези теми се очакват най-сериозните политически сблъсъци преди окончателното приемане на финансовата рамка за следващата година.
