Въпросът дали Борислав Сарафов упражнява правомощията си като главен прокурор в съответствие със закона вече е поставен пред Конституционния съд. Повод за това стана решение на Апелативен съд – Варна, който поиска конституционно тълкуване относно легитимността на действията му.
Казусът възниква във връзка с подадено от Сарафов искане за възобновяване на наказателно производство. Варненските магистрати посочват, че преди да се произнесат по същество, трябва да е безспорно установено дали подателят на искането е имал право да действа в качеството си на главен прокурор към съответния момент. Според съда именно този въпрос е от конституционна значимост и изисква произнасяне от най-висшата съдебна инстанция.
В мотивите си апелативните съдии припомнят, че искането е било внесено на 20 август миналата година, когато шестмесечният срок, в който Сарафов може да изпълнява функциите на главен прокурор, вече е бил изтекъл. Това поставя под съмнение процесуалната му легитимация да инициира подобни производства.
Подобна позиция вече беше изразена и от Върховния касационен съд, който преди няколко месеца отказа да възобнови дела по искане на Сарафов с аргумента, че той няма законово основание да заема поста. Въпреки това Сарафов остана на позицията си, позовавайки се на становище на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, според което ограниченията не се прилагат в неговия случай.
От Апелативния съд във Варна уточняват още, че до края на 2025 г. в съда са постъпили общо 11 искания за възобновяване на наказателни дела, подписани от Сарафов или от негови заместници.
Междувременно темата за действията му предизвика и реакция от професионалната общност. През декември Съюзът на съдиите в България призова Висшия съдебен съвет да извърши проверка за евентуална злоупотреба с власт и упражняване на натиск върху съдии. В позицията си от съюза настояват Прокурорската колегия да провери дали ресурсите и авторитетът на прокуратурата не се използват за защита на лични процесуални интереси.
