Аня Петрова
Последните няколко дни ме е страх да си пусна новините. Страх ме е да чуя какво ще ми каже лицето от екрана, защото всичко в последно време ми казва, че човечеството е глупаво. Да, с ръка на сърцето и като част от именно това общество, заявявам , че човечеството ни не е само глупаво, а тотално откачено! Да си човек е срам. Да си човек е обида. Да си човек е привилегията да ти бъде отнет живота, та слава божествата, че са убили и сина ти, че някой да ти обърне внимание.
Малко момче и майка му брутално убити – всички чухме за тази новина, нали? Разбира се, че сме чули, ако някой не знае за тази случка, то няма интернет, следователно не чете този текст. Намерен е труп на момиче във Велико Търново, отделя се петминутен репортаж за нея. В същото време се отделят секунди да се каже, че е намерен разчленен труп край Приморско, а аз няма да забравя как казах още тогава „Това ще е голямо!“.
За жалост, се оказа не голямо, а грамадно. Месец мина, а още не се знае какво се е случило с разчлененото тяло. Много искам да оставя на страна, но последно време никой не споменава убитата от Велико Търново. Та след тази кратка пауза, ми идва да кажа едно – СЛАВА БОГУ! Е, на който и да е Бог, че направи нещо толкова брутално, че да съживи народа, защото той има нужда от бруталия. Има нужда от смърт и агония, има нужда от садизъм. Това сме ние, нали? Трябва да видим снимката на малко дете, което е умряло по ПРЕКАЛЕНО жесток начин, та после да разберем , че частиците от майка му още не са намерени, ТА МОЖЕ БИ, после ще състрадаталстваме. Това си е то българинът – не е важно аз да съм добре, а на Вуте да му е зле. Някой из майка Русия се включи с коментар, че човекът, извършил това бил психично болен. Освен, че това е очеизбождащо и сърцеизкормящо, бихме могли да кажем – Браво, та поне се сетихте! Цялата тази ситуация искам да я използвам за основа на текста.
Колко от нас знаят за незаконни дейности, които си летят из квартала?
Колко от нас са били свидетели на убийство, косвено или пряко?
Колко от нас имат липсващи любими, за които се молим да ги видим живи?
Нека пак някой да ми каже, че аз живея в демократична държава, която се грижи за мен. ДАВАЙТЕ, кажете ми, че е безопасно да се прибирам сама от работа вечер. Кажете ми, че няма проблем да вярвам. А ТО ИМА! Има проблем да вярваш – на хората, на "избраните от нас", които си клатят краката от върха на стълбата, на всеки, който те докосне. Защото ми е тъжно за детето, но добре, че беше то, че някой да обърне внимание на майка му. Защото Белнейски са още тайна. Защото помилват убийци след само 20 години зад решетки. Защото да вървиш спокойно по улицата е свободата, която илюзията ти дава, а не реалността. Съдебната ни система е бъгава, като лъва, който трябва да я пази (за справка погледнете скулпторите пред Съдебната палата в столицата). Светът наистина е голям, но спасение от никъде не дебне вече. То си е взело почивка и пие бира на някой плаж.
Ако аз бях вашето дете, бихте ли искали това да са моите думи?
