МненияПод ножа

Мия Божилова: Да бутнат творбата на татко? Пълно безумие!

Дори сега съм щастлива, когато седя пред сграфитото, казва със сълзи дъщерята на Слона

Всичко си отива от безхаберие, отбелязва мрачно Мия

Image title
Срещата ни с дъщерята на Георги Божилов- Слона бе изключително емоционална. Този съвършено чист човек се бори за паметта на великия си татко с нокти и зъби, въпреки бетона, в който се блъска ежедневно. Не крие сълзите си, когато говори за отношението към онова, което Слона остави на Пловдив. За онова, което бе и което ще бъде, въпреки цялата заразителна простотия на съвремието ни. Мария Божилова- Мия, в честно, кратко и сантиментално интервю за Под тепето.

-Как би описала с една дума онова, което чувстваш, когато застанеш пред ронещото се сграфито на татко ти пред Градска художествена галерия?

-Щастлива! Да! Винаги ми е хубаво, когато стоя пред него. Дори сега. И ми е тъжно, когато нещо се руши. Първо, винаги се сещам за празника Св. Св. Кирил и Методий, който дълги, дълги години е посрещан точно под това сграфито. Тази творба се руши от много години. Преди може би пет години се опитаха да възстановят една част от него. Не знам защо в един момент се оказва, че няма как да бъде реставрирано. Една част може, а друга не може.  Това не си го обяснявам. Всичко си отива в един момент от някакво безхаберие.

-Кой е виновен да се стигне дотук?

-Не знам. Предполагам общината. Аз ако имах тия средства щях да ги вложа в такова нещо, а не в…

-Може ли да бъде реставрирана творбата?
-Няма нещо, което да не може да бъде реставрирано. Както казах- щом една част може, значи и останалата може.

Image title
-Как ще коментираш изявлението на директора на ГХГ, че реставрацията е лош вариант и за предпочитане е да се бутне стената?

-Пълно безумие! Когато нещо се събори то просто си отива. Тая цялата стена да ми я преместят в моя двор, аз няма да имам нищо против.

Image title
-Къде в целия този казус се намира стопанинът на този имот- общината?

-Много отдавна няма община за мен тук. Те знаят за какво става въпрос, но не се интересуват.

-Проявявал ли е въобще интерес някой от администрацията към съдбата на работата на Георги Божилов?

-Не, разбира се. То си личи- „опитът, който е направен“.

-Каквa столица на културата ще бъдем за Европа?

-Прекрасна! Най-хубавата! Непрекъснато нещо се закрива, руши. От това по-хубаво…


-Готови ли са близките на Георги Божилов за организиране на кампания за реставрация и съхранение на монументалните работи на Големите?

-Аз съм готова. В момента правя благотворителен търг за отваряне на къща-музей на Георги Божилов на 25-ти този месец в Червеното пони. Ако останат повече пари, ще бъдат вложени в това нещо. 3-4 творци не искат и процент от аукциона. Въпреки че не са се познавали лично с него, го уважават като творец.

-Какво ти е мнението за Казуса със затрития стенопис на Йоан Левиев в бившия Синдикален дом?
-Пълна идиотия! Не може такова нещо! Не може! В света подобно нещо е изключено, не се позволява дори за една педя остатък от нещо подобно да се заличава. А нашите монументални творби са огромни.

-Колко такива шедьовъра на татко ти са занемарени и осквернени по този начин?
-Тази на оградата на ГХГ, в Пощата, на паркинга преди входа за Стария град на ул. „Съборна“.

Под Тепето

Екип на Под Тепето - Наистина Пловдив

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина