Документите за дарение на Докторската къща мистериозно изчезнали

Може да се окаже, че разковничето е сграда в задния двор – бивша туристическа спалня

Вижте уникалната къща отвътре и отвън (ГАЛЕРИЯ)

Таня Грозданова

Докторската къща на ул.“Велико Търново“, която е включена в плановете на общината за продан през 2018-а, може да разкаже стотици истории. Почти 100-годишната сграда, ако можеше да говори, би сътворила сага. От историята на евреите, които я построили през 1924 година, национализацията, превръщането й в Дом на Съветската армия, надстрояването през 1953 година, Отделение с хирургичен блок към Първа градска болница, Сграда на профсъюза на тютюневите работници, … и още, и още.  

Екипът на Под тепето се опита да проследи метаморфозите ѝ в годините назад. Оказа се, че къщата става общинска собственост с акт за дарение, но с условие да се ползва за здравни цели.  Мистериозно обаче следите на документа изчезват някъде през 2000 година от общинския архив. Пред Под тепето бивши служители на общината заявиха, че са виждали акта за дарение, но когато през 2000 година го потърсили, той вече не бил между кориците на папките.

От началото на 90-те години на миналия век сградата е дадена за ползване на Районната лекарска колегия на Българския лекарски съюз. Първоначално съсловната организация, която към днешна дата има 3320 членове на територията на цялата област , като неправителствена организация не е плащала наем. От 1999-та година насам отношенията ѝ с Община Пловдив са на основата наемател-наемодател.

Колегията на стоматолозите пък, която е на втория етаж, е втората по големина в България и наброява над 1500 членове.

Не за първи път през годините са правени различни опити двете колегии да бъдат изведени от сградата, от страна на администрацията, но никога директно, никога с предизвестия и никога с преговори.    

Предпоследният път бе през юни 2011-а година, когато лекарите в Пловдив за малко не изгубиха правото да ползват първия етаж на общинската къща. Договорът за наем на партерния етаж беше еднолично прекратен със заповед на тогавашния зам.-кмет Александър Долев. Тогава отзвукът бе страхотен скандал, защото сградата бе предоставена на РК на БЛС с решение на Общинския съвет и само той може да я отнеме. Обяснението на Долев бе, че общината искала да настани там РИ на МОН, но  кметът Славчо Атанасов отмени заповедта му.

По това време спира дейността и на ресторанта, с обяснението че НПО-то не може да развива търговска дейност. Със създаването на Синя зона в Къщата на лекарите идва делегация, водена от зам.-кмета Георги Тютюков и казва, че на партера ще бъде настанена управата на новото ОП, но няма да има промяна в наемната цена. Председателят  на Районната лекарска колегия д-р Георги Кръстев пуска жалба, в която описва и предстоящите намерения на гилдията с информацията, че там ще има офиси на не само на стоматолозите, но и на фармацевтите, както и на пациентски организации, а бившият ресторант ще се превърне в информационен център. Колегията предприема и ремонт на покрива, след отказ от страна на собственика да се погрижи.

Идеята на лекарите е Домът да се превърне в модел за страната, оказва се обаче, че са мислили доста по-мащабно. „Ние кандидатствахме по европейска програма за финансиране на проекти на НПО-та до 1,5 млн.евро за офиси с обзавеждане в обществено полезна дейност. Проектът ни беше готов и тогава ходих при арх. Илко Николов – председател на Об С в предишния мандат. Имаме една камара кореспонденции, които се пазят в архива на РК на БЛС за анекс към действащия договор, защото по изискванията за кандидатстване трябваше да имаме анекс към договора за срок повече от 5 години или документ за собственост. Когато разбраха това нещо, те отказаха да ни направят анекс и ние не можахме да осъществим проекта,“ разказва д-р Кръстев.

Според идеята там е щяла да има здравно-информационен център на първия етаж, а финансирането е осигурявало обзавеждане, компютри и за 5 човека заплати за 5 години. В Дома на лекарите са щели да влязат организациите на фармацевтите, специалистите по здравни грижи, тоест сестрите и пациентски организации, горе на таванския етаж. Центърът е бил замислен да работи 24 часа и всеки да можеше да търси консултация по здравни проблеми или нормативна база. При контакти с еврокомисаря по здравеопазване проектът е бил оценен много високо, защото тогава не е имало такова в Европа, разказват от Лекарската колегия.

Друг загубен проект заради отказ от удължаване на договора за наем е с Югоизточния европейски форум, по който е имало готовност за стартиране на международни консултации по определени диагностични проблеми.

„След това ние пускаме молба да подновим договора, а те не ни подновяват договора за наем една година и ни пращат санкция –писмо от Община Пловдив, че сме се самоволно настанили и дължим огромни неустойки,“ връща лентата преди две-три години д-р Кръстев.

Казвам му, че юридически погледнато, след като нямат действащ договор за наем, може да се каже, че са се самонастанили, а той отвръща, че има 10 месеца преди това кореспонденция за подновяване и договорът е изтекъл по вина на общината, а колегията продължава да плаща през това време на 100 % отгоре санкция.

„Ние пишем писма до кмета, естествено, нашият договор е с кмета, не е със заместника му Кацарски. Но той ни препраща до заместника по общинска собственост,“ обяснява председателя на РК.

Миналата година получават информация от Комисията по общинска собственост, че е внесено за разглеждане разпореждане за обединение на имота, който те ползват с другия имот отзад. Членовете на комисията разказват как предупредили ресорния заместник-кмет Димитър Кацарски, че лекарите и зъболекарите имат договор за наем, но той твърдял, че нямат. Накрая неговата сътруднича го уверила, че договорът е подписан наскоро (бел.авт.: договорът е подписан за 5 години на 2 февруари 2016). Кацарски отвърнал, че както е подписан, така може и да бъде прекратен.

Споменатият имот за обединяване, всъщност фигурира в нотариален акт от 1976 година като един цял имот с Къщата на лекарите. Двуетажната постройка в задния двор е бивша туристическа спалня, чиято ограда е абсолютно идентична с тази на кооперацията, наричана „Белия дом“ и по известна като Къщата на Дража Вълчева.  В началото на документа се казва, че това е било дарение, после пише за покупко-продажба с описание на имота: 3-етажна сграда отпред и двуетажна в дъното на двора. При граници трима съседи и държавен имот  – Белия дом и старо сиропиталище на ул. “Иван Вазов“. Парцелът е описан като дворно място от 722 кв.м.  

Историята, загубените проекти, получената информация и перипетиите по преподписване на наемните отношения водят до предложение на Управителен съвет на съсловната организация да се предприемат стъпки за закупуване на сградата. През 2016-а, част от УС казва  „не“ и се основава на договорните отношения. „Аз им казвам, че тук нещата не са толкова безобидни и те ме възпираха до последния петък, когато разбраха от статиите в Под тепето, че къщата е включена в програмата за продажба.“  

Така преди седмица  РК на БЛС и РК на БЗС входират в Общински съвет и до кмета на Община Пловдив заявление за намерение да закупят сградата.