Кольо Карамфилов пее на 50-годишнината си, само преди месецИзненадващо днес си отиде изключителният артист Кольо Карамфилов. Чисто физически той ни напусна сутринта, по чисто медицински причини- усложнение от перитонит. Чисто духовно, той призова безсмъртието. Има хора- вселени, до които ние, обикновените човеци, може и да имаме шанса да се докоснем. Те са единствени като самото слънце, топли като него, вдъхновяващите и потайни като самия космос. Често експресивни, хаотични, диви, странни. И толкова, толкова възхитителни, красиви. Вселена бе Кольо Карамфилов. Днес неочаквано земният пърформанс на маестрото бе прекъснат от съдбата. Тя си го поиска горе. Отдели го от един свят, който вече не различава цветовете, заслепен от блясък или потънал в мрак. А има ли нещо по-важно от цвета…
Преди 15 години, в лентата „Имам една идея” Кольо мечтаеше да изобрази дупката като символ на болката Иисусова. „Защо Боже, тази болка…”, попита той тогава. Вероятно е намерил отговора още тогава, преди 15 години. Или днес, в последните си земни мигове. Днес този въпрос се процежда от пресипналите гласове на всичките му роднини, приятели, познати, почитатели. От живота рязко минахме на спомени и архивни снимки, стари документални ленти и клипове, за да чуем извънземния глас на Кольо К., или да видим отново специфичните му гениални ръце и пръсти, с вечната боя под ноктите и белезите от превръщането на поредния мъртъв материал в нещо живо и божествено. Да, Кольо бе богоизбран. Той отиде в своя си свят, не се съмнявам. Затова и затворих фото архива, спрях „Имам една идея” и видео с рецитала му в галерия U P.A.R.K. Разделихме се физически, но само толкоз. Оставаме заедно…
Под тепето изказва искрени съболезнования на близките и приятелите на Кольо Карамфилов
