Автор: Божидар Александров
Съществува немалка група от млади хора, които не участват в никакъв вид заетост, образование или обучение, известни като NEETs. Подкастът представя профила на тези млади европейци и в частност на българските младежи. Търси пътищата, по които могат да поемат, както и възможностите, от които да се възползват, за да подобрят знанията, уменията и компетенциите си и да намерят работа, отговаряща на тази от мечтите им.
Участници:
Адриан Николов, Институт за пазарна икономика
Габриела Горанова – Димчева от дирекция „Европейски фондове“ на Агенцията по заетостта
Кристин, България, неучеща и неработеща
Матео, от Белгия, неучещ и неработещ (продукция на RTBF)
Валентина Чиобану, вицепрезидент по обществените политики в Националния младежки съвет на Румъния (продукция на Radio Romania)
Идеята, заключена в Подсилената гаранция за младежта на Европейската комисия, е, че младите хора трябва да бъдат мощна движеща сила за въвеждане на структурни реформи и иновации. В резултат на тази инициатива повечето държавни и обществени служби по заетостта на територията на Европейския съюз вече са подобрили предоставяните от тях услуги за младите хора и са разширили своя обхват.
Въпреки това, продължава да съществува немалка група от млади хора, които не участват в никакъв вид заетост, образование или обучение, известни като NEETs. Този термин представлява част от нова концепция, включена в усилията за идентификация на подгрупи на пазара на труда и тяхното приобщаване в обхвата на политическите мерки. Несъответствията и проблемите пред тази група остават предизвикателство, което изисква допълнителни усилия и иновации в рамките на политиките на заетостта и образованието.
Положението в България на фона на Европейския съюз и какъв е профилът на младите хора, които нито учат, нито работят, коментира Адриан Николов от Института за пазарна икономика.
„По последни данни на Евростат малко над 15% са тези хора над 15 до 29 години в България. Но оставаме на опашката на Европа. С повече неактивни младежи от нас са само Италия, Гърция и Румъния. Ако знаем какви са младите, които нито учат, нито работят, ще можем много по-добре да насочваме политики към тях.“
Габриела Горанова – Димчева от дирекция „Европейски фондове“ на Агенцията по заетостта добавя:
„Ние се стремим по различни начини да покрием потребностите на пазара на труда, предвид големия потенциал, който представлява за пазара на труда групата на неактивните млади хора. За да работим успешно с тях, следваме определени стъпки, като например да ги идентифицираме и да достигнем до тях. Това става чрез различни способи. Например нашите бюра по труда работят съвместно с младежки медиатори, здравни медиатори от общините, експерти по етнически и интеграционни въпроси, като по този начин достигаме до различни групи от младежи.“
Адриан Николов от Института за пазарна икономика предоставя и възможни мерки за политики:
„Със сигурност е необходимо да се подходи доста по-индивидуално. Така, ако ще правим политики, е необходимо да анализираме всеки отделен случай, да виждаме потребностите на всеки отделен младеж и съответно решенията да бъдат така напаснати, че да отговарят на неговите конкретни силни страни и потребностите нататък, което в момента по-скоро не се прави. Тоест имаме централно спуснати политики, които очакват, че групата е малко или много хомогенна, което очевидно не е вярно. Една много голяма част от неактивните младежи са роми. Доколкото политиките за ромската интеграция на този етап са по-скоро провал, много трудно можем да мислим, че ще успеем да активираме неактивните роми без техните общности, без техните семейства да са по-успешно интегрирани в обществото, тоест това е много по-широко усилие, отколкото една политика, която вършат само към неактивните младежи.“
Подкастите от поредицата „Generation Z / Поколение Z“ са съдържание, предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с Под тепето.
