Народна библиотека „Иван Вазов“ открива днес в Централното фоайе изложба, посветена на храм „Свети Димитър“, който бе възстановен и продължава да бъде поддържан със средства на Спомоществователно сдружение „Свети Димитър“. Началото на събитието е в 17.30 часа. В сдружението членуват съименници Димитровци, сред които множество пловдивски бизнесмени и общественици.
Изложбата е по повод 20 години от създаването на Сдружението и се състои от десет пана, които проследяват историята на църквата от първото й изграждане, възкресяването й от пепелта и нейното второ възкресение с благословията на Пловдивска митрополия по инициатива и със средства на сдружението „Свети Димитър“.
До момента за възстановяването и реставрацията на храма, иконостаса, аязмото и прицърковната къща в двора сдружението е вложило над 700 000 лева.
Храм „Св. Димитър“ се намира в Стария град. Основите му са положени преди 800 години, по времето на цар Иван Асен II. В сегашният си църквата е осветена на 18 януари 1838 година. От 1922 до 1964 г. храмът е бил отдаден на Руската православна църква, след което е бил затворен – отварян само на храмовия му празник.
Архивите разказват: Мраморната църква на Джамбаз тепе
По инициатива и със средства, събрани от Сдружение „Св. Димитър“, през 2004-2007 г. е извършен основен ремонт на храма, иконите от иконостаса са подменени с нови, като старите са също изложени. Храмът отново е отворен за всекидневни богослужения на Димитровден, 26 октомври 2007 година.
Църквата е трикорабна базилика с притвор и постройки в двора, което дава основание да се смята, че църквата е била част от манастирски комплекс. В двора на храма има параклис, посветен на свв. мъченици Кирик и Юлита, клисарница, дом за свещеника и аязмо.
Уникален по своята изработка е мраморният иконостас на храма, инкрустиран с каменна резба. Амвонът и владишкият трон са също изработени камък. Храмовата икона е със сребърен обков около лицето на св. Димитър.
Едно от паната в изложбата е посветено на Венецианското издание на Божественото и Свето Евангелие от 1719 г., което е притежание на Пловдивската народна библиотека. По време на официалното откриване на изложбата, на която ще присъстват членове на сдружението с неговия председател инж. Димитър Георгиев и игумена на Бачковския манастир Велички епископ Сионий, безценното издание ще бъде показано в специална витрина.
След това ще бъде прибрано в архива на отдел „Специални сбирки“, където се пази от придобиването му от библиотеката през 1922 година. Преди това е било притежание на църквата „Свети Димитър“. През всичките тези години е било без сребърния си обков, но тази година обковът му беше възстановен като дар от Бачковската света обител. Сглобяването на книжното тяло и сребърните елементи бе извършено в лабораторията за консервация и реставрация на НБ „Иван Вазов“.
