„Не всяка история трябва да вика, за да бъде чута.“ Това е мото, което Елен Кожухарова ни споделя още със запознанството ни. И ние вярваме, че понякога най-смислените промени идват тихо, с постоянство и с личен пример
Така действа Елен: човек, който не дели живота си на работа, хоби и кауза. За нея всичко това е едно цяло и го приема лично.
Юрист по образование, музикален селектор по усещане и създател на марката за бандани Rima, Елен изгражда свят, в който бийтовете, корпоративната работа и активизмът съществуват в хармония. Но въпреки многото роли, които изпълнява, тя е човек, който се раздава, защото вярва, че всяко действие има значение и тя не спира, докато не са направени стъпки в правилната посока, Защото, казва Елен, фитилът на промяната е постоянството.
А Rima е нейният символ на памет – на любимото куче, на жест, на любовта, която продължава отвъд нас. Всяка бандана носи усмивка, надежда и подкрепа за приюта „Дона догс“. Защото, когато сърцето инвестира в нещо се случват магии.
.Какво би искала хората да усещат, когато те срещнат за пръв път?
Че има още истина в хората. Че срещат някой, с когото спокойно могат да бъдат себе си – без свивки и без излишни пози.
2. Как се роди брандът Rima и каква е неговата кауза?
Роден от липса и любов — от желанието да не забравя и от вярата, че едно име може да продължи да прави добро. Rima е памет и продължение – всяка бандана носи смисъл, послание и директна подкрепа за приюта „Дона догс“.
3. Как избираш кои каузи да подкрепиш и как разбираш, че са „твои“?
Когато несправедливостта тежи повече от собственото ми спокойствие. Когато ме кара да се чувствам дискомфортно и не мога да остана безучастна.
4. Вярваш ли, че малките действия дори на един човек могат реално да променят градската среда?
Не вярвам – знам. Особено ако са постоянни и не се правят за признание. Всяка такава крачка е градоустройство.
5. Ако можеше да накараш пловдивчани да спрат да правят едно нещо, за да подобрят чистотата в града – какво би било?
Да не изключват мозъка си, когато виждат обезличаване на любимите ни символи. А ако това е твърде абстрактно – поне да не хвърлят фасове и боклуци по улиците. Промяната наистина започва от най-простите навици.
6. Ако имаше възможност да превърнеш едно място в Капана в постоянна сцена за улична кауза – каква щеше да е тя и как би изглеждала?
Пространство за слушане. Без платформи и търговия – само истории на хора и животни, разказвани чрез музика и образ. Място за нежни, упорити гласове.
