След 10 г в ЕС е крайно време страната ни не само да приема политиките на Европа, но и да ги формира и реализира, коментира на конференция по темата в ПУ вицепрезидентът Илияна Йотова
Партийните страсти да отстъпят за сметка на националния консенсус поне до приключване на българското председателство на ЕС, призова тя от Пловдив
Таня Кънева
Българското председателство на Европейския съюз трябва да е обединителната кауза на новия парламент и кабинет, а страната ни да излезе от ролята си само на приемаща политиките на Европа. Тези декларации отправи на форум в Пловдив вицепрезидентът Илияна Йотова. Тя е гост на научна конференция за студенти и докторанти в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ на тема „10 години България в Европейския съюз – успехи и предизвикателства“. Вижте в следващото интервю* какво каза вицепрезидента Йотова при първото си посещение в Пловдив, след заемането на поста.
Каква ще е ролята на Президентската институция в подготовката на българското председателство на ЕС през 2018-а?
Ролята на всички институции трябва да бъде една и съща: добра подготовка, успешно председателство с ясно заявени приоритети на страната! Очертаваме се като стабилната част от региона на Югоизточна Европа на фона на всичко това, което се случва около нашите граници. България трябва ясно да постави въпроса за сигурността в ЕС и за разрешаване на две много тежки кризи. От една страна – миграция на бежанци, от друга страна, независимо от поощренията и по-добрите данни напоследък, Европа още не е излязла от много тежката икономическа, финансова и за съжаление социална криза.
От вчера имаме действащо Народно събрание, чухме многократно заявки за 4-годишен мандат, оптимист ли сте за бъдещо стабилно правителство?
Очевидно е че ще има голяма коалиция и много сериозна опозиция. Това само по себе си вече е залог за един успешен мандат. Струва ми се, че всички ние ще спечелим, ако поне до 2018-а година и за тези 6 месеца, в които България ще бъде председател на ЕС, партийните страсти отстъпят за сметка на националния консенсус. Това е за доброто на всички ни!
Какви отношения очаквате с евентуален Кабинет „Борисов 3“? Знаем че вашата победа бе предпоставка за финала на „Борисов 2“?
Очаквам нормално отношение между институциите и взаимно уважение. Ние специално от нашата институция много държим на това. Още повече, пак казвам, имаме една голяма цел около, която да се обединим всички.
Вие бяхте евродепутат, какво спечели и какво загуби България за 10 години членство в ЕС?
На този форум ще научим много повече неща по тази тема. Не случайно днес съм в Пловдиския университет. Това е темата, която е част от личния ми професионален живот през последните 10 години. Не крия, че даже изпитвам известна носталгия за работата си в Европейския парламент. Искам да чуя младите хора. Много обнадеждаващо е че именно университетите подемат дискусията по тази тема. Вижте, какво се случи само допреди месец – няколко седмици в цяла Европа и България голямата дискусия беше: „предлагат ни Европа на две скорости“, „това е много лошо за страни като България“. И за съжаление у нас, както винаги, всяко чудо е за 3 дни. Забравихме веднага тази тема, изместена от други неща – правителство, парламент, избори, но за мен надеждата е в младите хора. Именно те няма да забравят тази тема. Днес на тази конференция аз очаквам да чуя конкретни предложения. Това, което аз ще им кажа, като ще бъда безкрайно откровена е: Да, хубавите страни на Европа са много, но има и много проблеми! И България е крайно време, след 10 години членство, да се избави вече от тази роля и позиция – по-скоро като страна, която приема политиките на Европа, но не ги формира и не ги реализира.
Има ли напрежение между Министерство на правосъдието и Президентската институция, и трябва ли една от първите задачи на бъдещия кабинет да е промени в Избирателния кодекс на база волята на народа от миналия референдум?
Аз нес съм убедена, че този състав на НС, такъв какъвто той вчера беше конструиран, е готов с новите предложения по Изборния кодекс. Освен това, жалко ще бъде, ако се случат тези усилия само върху избирателните права на българските граждани. А специално за това, за което попитахте, смятам че имаме нужда от хоризонтални промени в доста други закони – и за Закона за българите в чужбина и Закона за чужденците и Закона за българското гражданство. Защото другото означава отново кръпка на парче и пак няма да постигнем резултата, който всички ние искаме. Че има проблем всички го видяхме по време на кампанията и на миналите избори.
Какви промени за българите в чужбина визирате, уседналостта ли?
О, не, в никакъв случай. Аз съм много горещ привърженик на този член от Конституцията, чл.26, който дава еднакви права и задължения на всички български граждани, независимо къде се намират те. Между другото, покрай тази дискусия си направих труда да видя в тези смутни години в началото на 90-те как са приемани различните текстове от Конституцията. Знаете, тогава имаше палаткови лагери, една част от българските политици тогава не бяха съгласни с новата Конституция, но уверявам ви, че по отношение на чл.26 – за правата на българите извън територията на страната – това един от текстовете, приети с най-голям консенсус от тогавашното събрание.
Имаше ли намеса от външни страни на преминалите избори?
Всички видяхме какво се случи.
*в интервюто са използвани въпроси и на други медии
