Иво Дернев
Той ни гледа отгоре и рисува тъжната картина. Защото отгоре се вижда всичко. Това ми казаха днес колеги на покойния властелин на цветовете Димитър Киров. Неизвестни лумпени се изгавриха с красивите стенописи на маестрото, които той завеща на Пловдив. Поругаване, което от известно време насам никой не забелязва или не иска да види. Защото вече приехме за нормално да съсипваме красивото, да унищожаваме ценностите си, да плюем по идолите и гениите си. Представям си как Димитър Киров, в кълбо ароматен дим от лулата си, върти четката и къдри контурите на държавата на Пепа Секса, Принца на Пловдив и Сашо Апашо възседнал пухкав облак. Рисува мястото, в което е творил и затворил завинаги очи. Рисува града, в който е обичал и е бил обичан. В който е плакал и се е смял, пиел е до забрава и е творил в екстаз. Рисува с тъга, защото в този град днес бездарието е Дар Божи, простотията се котира, а тъпотата е конвертируема. Градът, в който невежи идиоти описват цялата си вселена с една псувня върху нечия стена. Поне да го правеха с четка. Няма да отделям повече нито ред на този, който е поругал сътвореното от Ди Киро. Той не заслужава дори миг внимание. Заслужава го обаче големият творец. Художникът, който явно не заслужаваме. Или поне повечето от нас. Щеше ми се да пиша за творчеството на Ди Киро, а не за това, кой и защо го е поругал.
