Паметникът на Самуил и страстите български!

Гласове

Паметникът на Самуил и страстите български!
Димитър Герганов

      О, свещена простота! Пречи им паметникът! На естетиката, не му билото там мястото, гледал също вампир по тъмно, бил приведен, жезъл му бил бизантийски, лъвове сахарски, глава му била Севтова, а и каква била тази маджарска корона. Какви са тия, бре? Граждани будни или юроди нечестиви! Паметникът е на Самуил I – цар български по волята на Бог, силата на меча и историческите обстоятелства преди 1 000 години. Смел воин, трагичен владетел, убил брат си за държавна измяна, познал сладкото опиянение на победата и горчивият вкус на поражението… Самуил!
      Историческа личност заслужила повече от няколко реда под чертата, обезсмъртен в хроники и внимавайте – народната памет! Да, устната традиция на песни и предания. То, народът по принцип е шантава работа – пее за Крали Марко и Иван Шишман, за Делю хайдутин и Чавдар войвода, които стриктно исторически са спорни личности. Сръбски васал, османски васал, разбойници и обирджии… Ама народ, какво да го правиш – може ли да му забраниш да пее! 
      Намерил се някакъв ентусиаст, дал пари и привлякъл още, да се направи паметник. Чувствал необходимост, а държава и община – не. Обявен бил конкурс, минали процедури, бил избран победител, имало недоволни… Дотук всичко е нормално. Изработил се паметника и дошло време да се открива, че като настанал вой! Сякаш хиляди гладни гарвани пикирали от небето за да откъснат плът… не, на склуптора – на Самуил! Аргументите им засукани, блясъкът в очите више този на царя по нощите! Не, че са го видели, ама предполагат. Въобще през последните години станахме много добри в  предположенията в стил нероден Петко. Ама, той ако знае какво го чака, хич и няма да иска, да се ражда. 
       Профилът на протестиращите е несмущаващо разнолик. Хора, които искат да направят политика, други които се подмокрят да ги покажат по телевизията и такива, които следват тренда. Тълпа! Да, ама и защитниците си имат тълпа, даже могат да изкарат по-голяма. Едните обиждат другите на соросоиди, те им отвръщат на пещерни патриоти. Все едно едните знаят кой е Джордж Сорос, а другите – какво е да обичаш страната си и да имаш памет без непременно да мразиш. Точно така – памет! За победите и пораженията, за болката и страха, за униженията и страданията, за гордостта и славата, и за силата на духа, и за личния пример… 
       Кретените, които критикуват в отчаяната си безпомощност съскат – ама Самуил накрая е загубил и България паднала под визайнтийско робство. Не заслужава! На тия, които искат да се чувстват потомци на роби, няма какво да кажеш. На тях всичко им е ясно, а и как по-друг начин да си обяснят днешните несгоди. Можем обаче да хвърлим едно око към нашите съседи – не заради друго, а защото са наблизо. Турците са построили чудесен  мемориал на Одринската обсада – поражението, което в крайна сметка ако не затрива Османската империя, поне ги изхвърля от Балканите. Имат памет. За величието и падението, доблестта на воините, тяхната саможертва или просто лошия късмет… Сърбите празнуват Косово поле – битка преди повече от 600 години, която са загубили и страната им била завладяна… На Запад французите дават почит на Ватерло, американците и руснаците препрочитат отново техните Граждански войни от дистанцията на времето, а Ние спорим… за Самуил! 
       Да, в правенето на паметници има бизнес. Виждали сме го и в Пловдив. В протестите също има бизнес, примери колкото искаш – лифтовете по зимните курорти, строителството на морето… За добро или лошо живеем в система, където гражданите избират своите управници  – нарича се представителна демокрация. Би трябвало да могат да се справят поне с един паметник. Да, ама не, защото вече няма авторитети. Докарали сме се дотам, че нямаме респект към хората във властта, че са почтени, компетентни и можещи! Никой на никого не вярва извън тесен семеен или приятелски кръг, а и там сме с едно на ум. 
      Граждански контрол, гражданско обсъждане – звучи прекрасно, но преведено на прост език не е много по-различно от „цялата власт на съветите”! Смисълът на подобни обсъждания е да служат като превенция срещу строителни безумия и престъпления към природата, а не като „естетски трибунал”! Винаги ще се намери някой на когото нещо не харесва и какво? Да угодим на най-кресливите и речовитите, на тези с много свободно време и личностни разстройства! Не мисля така! Без да се втренчваме в миналото като спасителна греда е напълно нормално, да отдаваме почит на своите герои. Без излишно думкане на фанфари и протяжни политически речи. Ей, така – смирено! Ще означава, че най-накрая сме научили нещо от иначе славната ни история! И имаме памет!

 

Споделете ни във:

7 коментара за “Паметникът на Самуил и страстите български!

  1. 3…Барем да си го беше дигнал колегата олигарх на собствени разноски в имението си, а не както в Източна Румелия пред Културния Дом частник-активист плаши децата с МУТРАта на (уж) “Борис Христов” в ролята на Франкенщайн. Или на границата с Македония за сплашване; както впрочем бяха намислили да изперчат “ДжинГиби” Левски оттатък Свиленград. Патриоти ли?: reduta.bg/v2/article/време-разделно-за-антипатриоти…

    Хайл ДИСНИ

  2. Най-некадърната “журналистика” почва с лесни крясъци БЕЗ СМИСЪЛ като “О, свещена простота!”. Демек, колко съм АЗ над вас, простаците. Към студентките: никога не правете такъв просташки гаф, след който репутацията не е лесно да се възстанови. Хвала, ПодТепето!

  3. Подозрително ОГЕЛПЕНА е функцията за “коментари” под тъкмо тази креслива “статия” като всяко изказване излиза в друга “страница”, ако изобщо свирепата цензура го пусне. Уви, затова изоставихме ПловдивОнлайн когато изневери на девиза си …

  4. Първо, с описателните си детайли паметникът издава примитивното мислене на автора си и на публиката, за която е предназначен. Най-естественото за едно произведение на изкуството – въздействието чрез образа тук е заменено от прилежно показани аксесоари, та и най-невежият да разбере, че става въпрос ца цар, християнин, воин, българин, който при това, кой знае защо, се е оставил да го вбесят с нещо.

  5. По-полека, какиното, избърши пяната, така публицистика само акад. проф. д-р Бай Ганьо правеше: “… Кретените, които критикуват в отчаяната си безпомощност съскат…”
    Хем съскат, хем критикуват, ч се възгещисай и първо го измисли, пък после пиши!

  6. 1. Този старомоден “фигурален” КИЧ по света не се практикува от столетия (десетилетия в Албания и отсам). Съществуват далеч по-изразителни, по-вълнуващи абстрактни средства за увековечаване на събития и личности в напредничави мемориали, отколкото НАТУРАЛИЗЪМ недорасъл даже до … соцРеализАм. За интелигентни общества. На брега на Дунава в Будапеща – обувките на ликвидираните евреи

  7. 2. Карай да върви. Изпипани разказвателно разширените вени (с изкл. на хемороидите). Толкова в Булгаристан е равнището на “изкуствата”, катедра “скулптура”, специалност “хеви метал” = с културския министър на режима БоБо акад. В. Рашидоолу Ефенди, Гл. МУЛТАК и даже “скЛУптор” и той завалията = така ни се пада. Мат’риалът си го ‘аресва – не ли?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.