Новият НК ще увеличи беззаконието и страха у хората

Гласове

Последиците от криминализирането на цигарата марихуана ще е развържат ръцете на дилърите, смята Васил Харалампиев от Рестарт

Дозата канабис ще е по-наказуема от умъртвяването на плод

Васил Харалампиев и адв. Калин Ангелов
Васил Харалампиев и адв. Калин Ангелов
Васил Харалампиев и адв. Калин Ангелов се срещнаха с Под тепето за коментар по повод една от многото спорни точки от проекта за нов Наказателен кодекс- криминализирането на дозата марихуана. Заплахата със затвор от 1 до 6 години, която грози всеки притежател дори на една цигара канабис, стресна куп неправителствени организации и хиляди, хиляди граждани. Спорният текст в НК се пръква в момент, в който режимът за продажба на марихуана с лечебна цел се либерализира на много места по света, а в няколко щата зад океана тревата вече е разрешена. Харалампиев е сред представителите на неправителствените организации, подписали се „против” промените в НК и „Опасният завой в наркополитиката”. Ето и какво гласи позицията им: Според член 354(а) от Наказателния кодекс /НК/, при притежание на наркотично вещество човек може да бъде осъден на лишаване от свобода да срок от 1 до 6 години и глоба от две до десет хиляди лева, като алинея (5) предвижда, че в маловажни случаи, наказанието е глоба до 1000 лева. Новият проект за НК премахва института на „маловажния случай“, с което се създава реална опасност от тежки несправедливости, които могат напълно да разрушат човешки животи. Законопроектът за нов НК не бележи прогрес в наказателната политика по отношение на наркотиците и задълбочава репресията срещу хората, които ги употребяват”.

– Какво цели този спорен текст в проекта за НК? Това недомислица ли е или добре   организирано и премислено решение?
Калин Ангелов: Ако е добре организирано взето и премислено решение, то никъде в официалните документи не са описани мотивите, които задължително вървят със законите. Не ги знаем. Думите „дроги“, „наркотици“ ги няма там. Има само обяснение на новата дефиниция за „След употреба на наркотични вещества”. Там се открива, и то доста мъгляво. Иначе защо махаме „маловажността”, която беше най-коментираната тема напоследък, нямам обяснение. В този смисъл ми е странна реакцията на Министерството на правосъдието, защото какво каза министърът: Не обяснява защо, няма отговор от страна на вносителите на проекта или тези, които са го писали. Аз се чудя защо мълчат и сега. Не е чиста тази работа, проблемна е…
Васил Харалампиев:
От една страна- липса на аргументация за промените в кодекса. Кодексът е много важен. Не обхваща само наркотичните вещества, това е ясно. Промените са разпръснати навсякъде вътре. Освен че наркотичните вещества и наркотрафика вече не могат да бъдат разгледани дори и половинчато от гледната точка на „маловажния случай”, един текст, който присъстваше известно време в Наказателния кодекс- за уреждането на черно тото в спортни събития отпада. Също без аргументация. Какво се получава- докато при наркотиците забелязваме едно законодателство, което прави възможно да развърже ръцете на организираната престъпност да диктува цените и достъпът до наркотици, в същото може да видим същото законодателство в един момент решава, че черното тото не е проблем на българското ежедневие. И ако излезем на улицата и погледнем половината от младежите и подрастващите какви цигари пушат и прочетем спортната преса ще разберем, че и двата проблема са реални проблеми, за които няма аргументация защо се правят стъпки назад.

-Смятате, че въпросният текст ще е в полза да организираната престъпност?

В.Х.: Аз не вярвам, че конкретният текст към новия кодекс е изписан изцяло само с мотивите да бъде задоволен някой разпространител на наркотици. Това ще бъде неизбежно следствие от този кодекс. Причината за написването му толкова набързо, липсата на дискусия и толкова фасадно строг поглед при регламентиране на живота у нас, е докладът на Европейската комисия. След тази институционална реакция следва обаче човек да се осъзнае, да се огледа и да направи правилно нещо. Което ще е широко обсъждане и изменение на текстовете по отношение на наркотрафика, спорта, рецидива.
К. А.: Един проблем, който е много генерален и искам да отбележа пред вас- Лишаването от свобода. Всички знаем- слагат те на едно място, където ти контролират движенията. Обаче там е и трудът, който затворниците полагат. Към настоящия момент текстът за труда, за работата на лишените от свобода звучи, че те работят, тоест държавата е задължена да осигури работа на този човек там, зад решетките. Този труд трябва да е съответно заплатен и принципно насочен към някакъв тип превъзпитание. Не да те сложат да деградираш. Сега в новия текст, първо е сложена думичката „могат да работят“, тоест могат да работят, но могат и да не работят. Вече няма задължение от страна на държавата да осигури работа на затворника. Може и да му осигури, а може и да не му осигури. Как точно става? Тук отваряш огромна врата за корупционни практики, не че сега я няма…
В.Х.: Освен че с новия Наказателен кодекс държавата казва Ще осъждаме повече престъпници в смисъла на кодекса, а не в смисъла на деянията им, ще пълним затворите, ще бъде по-сурово. И в същия момент казва- ние абдикираме от лишените от свобода пи правата им- да се оправят…
К.А: Аз като юрист се вбесявам, аз протестирам срещу този начин на писане на наказателен кодекс. Не може 250 страничен текст да ти бъде даден с 15 страници мотиви. И да ти е оставен ей така набързо и всичко е ок. Не може така да се прави кодекс. По някой път хубавите здрави демокрации са правили кодекса 100 години. Хайде, ние няма да го правим 100 години, но да го правим в някакво време да може да се обмисли. Първо се чудя защо трябва да се смени Наказателния кодекс. Ако ще го сменяме то да променим философията, с която ще се наказва. Тук няма такава промяна, старата философия си е на стария наказателен кодекс, но с едни такива промени, с които не знаем къде ще отидем и защо ги правим…
В.Х: Ето примерът с канабиса. Проверете си телефона или фейсбука и вижте дали човекът от другата страна някога е употребявал канабис и какво отношение имате към него. Всеки един от нас познава консуматорите. Те са навсякъде. Те са принудени към един черен пазар, който пълни индиректно партийни каси, това е ясно. Който води до корупция. Който води до разложение доверието към службите за защита обществения ред. Руинира доверието към полицията. Това са следствията от една такава политика. Всеки гражданин има съмнение към системата. Ние сега ще заблуждаваме нашите европейски партньори, че ще станем толкова строги с този нов Наказателен кодекс, че от утре вече никой няма да може да пере пари, да търгува с момичета, да произвежда огромни количества синтетични наркотици и да ги изкарва в чужбина, да принуждава пернишки баби да произвеждат декари за него коноп и след това да ги продава на цени на златото и да прави пари, които не могат да се облагат, не могат  да се насочат към превенция, не могат да се насочват към здравеопазване. Ей това ни очаква, такава политика отваря още по-голяма пропаст на едно правителство, което извинявайте, без да взимам страна по протестни дейности, губи доверие дори в собствената си партия.

– Какво предлагате?

В.Х: Предлагаме дебат. Аз, като председател на сдружение Рестарт, предлагам дебат, който мога да водя на равни нога заедно с пациентите, които представлявам и експертите, които са ги съветвали и продължават да ги съветват заедно със здравно министерство. Говоря за над 50 човека пациенти, като всеки един от тях върви със семейство- има братя, сестри, майка. Всеки един от тях има поне едно доверено медицинско лице, което е запознато с патерицата, която използва с медицинската употреба. Тук  говоря от позицията на пациентите, на Рестарт, и на колеги, които също работят с хронично болни пациенти. Защото в един момент ние трябва да разберем, че хората срещу нас по действащия наказателен кодекс са престъпници. Още по-жестокото е, когато осъзнаем, че като извършваме някаква информационна дейност базирана на научни факти, на добри практики от Европейския съюз и целия свят, се поставяме също в графа престъпници. В един момент става изключително глупаво да живееш в една страна, в която беззаконието е цар в продължение на четвърт век и в която институциите наричат черното бяло. Без значение дали говорим за природни паркове, без значение дали говорим за строеж, без значение дали говорим за медицина или достъп до образование, цени на енергия или каквото и да е. Живеем оскотели, хората отгоре наричат черното бяло и ние просто трябва да спрем да блеем и да се сетим, че имаме малко рога.

– Какво би последвало от новия Наказателен кодекс и какви ще бъдат вашите стъпки?

К.А: Какво би последвало? Ще си позволя да цитирам един прокурор, който една година след като сменихме НПК през 2005 с говорене за нещо важно, ново, принципно, ми каза: За година и половина успяхме да направим действието на новия кодекс така както стария. Тоест, няма да се промени абсолютно нищо с новия Наказателен кодекс. Нещо, което обаче ще стане е, че ще увеличим беззаконието в нашата страна. Ще увеличи беззаконието, а то вече не се търпи. Какво предлагаме? На този етап да прокараме една нормална политика, трябва да е много тясно специализирана.

В.Х.: Последствията от новия Наказателния кодекс ще бъдат все по-голям страх сред хората, които в ежедневието си, в рутината си, в намирането на някаква патерица посягат към конопа- тяхната реакция не може да бъде друга. Все по-голям страх, все по-голямо недоверие към органите на реда. Все по-голямо изостряне на тези вътрешни конфликти, което рано или късно ще доведе до неприятни сцени, сигурен съм. Не може съвестни граждани, добри граждани, които в крайна сметка имат една малка различност, консумирайки коноп, да бъдат слагани на една нога с престъпници, които попълват документи с невярно съдържание към държавния бюджет- наказанието е същото. Не може да отнасят наказания по-големи от майка, която умъртви плода си. Ако сложим на кантара с каква сила замахваме меча спрямо престъпленията, които ни заобикалят в ежедневието и спрямо някакви тривиалности като пушенето на една цигара коноп общата социална вреда е неизмерима. Що се отнася до пациентите и медицинската употреба то ние разполагаме с кореспонденция с ЕК от 2010 година, която ясно подчерта възможностите, които стоят пред българската държава да подкрепи и да спази човешките специализирани и медицински права за избор на терапия. Аз знам, че ние ще победим, защото сме прави.

Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.